Грешат тези, които очакват Костов да се оттегли от политиката

Г-н Кирчев, с какви очаквания посрещате новата политическа година?

Със смесени чувства, защото общо взето дясното политическо пространство започна да се свива. С намаляването на доходите на населението и увеличаването на безработицата, която по данни на КНСБ в момента е над 25 на сто, ние не може да очакваме в населението да избуяват десни политически виждания. По-скоро сега е времето на левите очаквания, тоест грижата на държавата за хората. Тревожи ме, че по този начин ще има забавяне на реформите, на преминаването от централно контролируемо стопанство към пазарно, което е крайно необходимо. Очакванията на населението за по-голяма намеса на държавата в социалното укрепване, за социална помощ, няма как да бъдат удовлетворени. Оттук очаквам една турбуленция, очаквам да нарасне разочарованието на избирателите от политическата класа, и най-вече от НДСВ, които поеха много големи обещания, за съжаление непремерени, според мен.

Как според Вас синята партия ще се изправи на крака след двете изборни загуби?

Аз не намирам, че в СДС има криза. Нека да се върнем назад и ще видим, че навремето СДС беше създадено като национално движение за декомунизация. Този процес обаче не може да е безкрайно емоционално детерминиран, трябва да има реални измерения на тази декомунизация. Не можем да продължим само със заклеймяване на определена група бивши комунисти, макар това да е процес, в който по-лесно се намират емоционални съмишленици. Бавно и сигурно у нас започна разделяне на хората и по политически виждания, и по социални измерения. Така че т.нар. разцепления в СДС, отливи, оттегляния от партията, са нещо нормално и аз го предвиждах много отдавна. Защото не може в една и съща партия да членуват емоционалният антикомунист с 50 лв. пенсия и новобогаташът, който е участвал успешно в приватизацията, има здрав икономически нюх и е представител на богатата дясна класа. В една партия не може да се държат хората под похлупак. Така че това, което стана в СДС - най-вече загубата на изборите, е последица от икономическия живот. СДС извърши една изключително негативна, но крайно необходима реформа. Реформата във всички обществени сфери доведе до големи трусове. Затова за мен двете правителства на Иван Костов проявиха героизъм, според мен много трудно ще се намерят хора, които да вършат със същия устрем тази реформа, защото това е много опасно и не се приема с лекота. В момента ми прави впечатление, че правителството на НДСВ говори за реформи, за приватизация, но абсолютно нищо не се върши. Зад това бездействие се крие уплахата от един силен социален трус, който ще стовари огромни негативи върху правителството и лично върху премиера, и евентуално би го накарало да колабира и да не издържи четиригодишния си мандат.

В такъв аспект негативите, които понесе СДС, също бяха закономерни. Например във външнополитически план президентът Стоянов направи изключителни неща, ние много бързо забравихме постиженията му. Може би те не допадаха на широката маса, защото какво значи присъединяване към Европа за средностатистическия българин, който живее на село или в планината? Той не може да разбере ценностната и пазарната система на Европа. Не може да разбере, че моментално тук ще има друг пазарен механизъм, по друг начин ще действа обществото.

Не са ли виновни за това именно лидерите на СДС и бивши управляващи, които така и не успяха да обяснят на българина защо се налага да понася тежките икономически реформи?

Винаги съм изтъквал това като една от основните слабости на политиката на СДС, защото партията в своето ръководство много повече идентифицираше тези, които пречат на реформите, и водеше борба по някакъв начин срещу тях, отколкото обратното - да пристъпи към действие събиране, да се приобщават повече хора и да се разяснява политиката.

Наскоро на един семинар на фондация "Демокрация" искаха от мен тълкувание за медийната политика на СДС и аз подчертах това. Не може ние да се явяваме на избори срещу човек, от който обществото има нагласа, че ще получи кутията с шоколадови бонбони, и вместо да обясним, че ние сме организирали производството на тези бонбони, да почнем да говорим: "Не, той няма да ви даде бонбоните, ние сме по-хубавите, при нас са бонбоните." Именно медийната политика беше слабостта на СДС, защото много трябваше да се говори, всяко действие трябваше да бъде прозрачно. Защото тези наши действия не бяха приемливи, не бяха захарен крем за обществото. За сметка на това СДС загуби много усилия и енергия да идентифицира свои врагове, срещу тях можеше да се действа по друг начин, а не медийното пространство да се пълни само от това, че те са ни неприятели, вместо да посочим и обясним наистина реалните огромни постижения. Аз имам един лаф, че това беше едно много добро управление, което никой не разбра.

Двама от големите лидери на СДС - Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев, напуснаха партията в края на миналата година. Обезкървява ли се партията, като се разделя с тях по този начин, или се чисти от "чуждите кръвни телца"?

За мен всяко действие със знак минус не е позитивно. Естествено, има някакви личностни отношения и това е нормално, няма идеални политици, няма механизми, които да не скърцат. Но и да не се намираше път за интегриране на тези политици, аз мисля, че този развод трябваше да се притъпи. Много по-лесно е да обвиняваш този, който се отделя от теб. В семейния развод никога не е виновен само единият. Според мен оттеглянето, особено на Стефан Софиянски като носител на прагматичното мислене в СДС, лъчезарността и диалогът с хората е много неприятен момент за СДС. Няма защо да си заравяме главата в пясъка и да казваме: "Софиянски си замина, с него си замина и клиентелизма в СДС." Такива реплики се чуват, но за съжаление клиентелизмът съществува във всяка партия. Всеки разбира политиката така - да вземе властта и да уреди свои хора. А днес виждаме и новия клиентелизъм. И той няма да ни напусне и утре.

Кадруването и клиентелизмът на новите управляващи като че ли много бързо върнаха на българите спомена за братовчедската демокрация?

Клиентелизмът на НДСВ е опасен, защото той е чисто икономически-финансово прагматичен. Досега клиентелизмът, който съществуваше в партиите, беше да намерим работа или политически изяви за нашите хора, което също не е приемливо. Което се случва сега, много ме дразни, защото това са заможни хора, с позиции в обществото. При тези хора лакомията не е на дребно, не се изразява в това да си смени колата или панелното жилище с тухлено. Аз съм казвал вече, че редовият седесар скача до тавана, ако някъде е откраднал 10 000 лева, но това е нищо в сравнение с игрите за милиони, които започнаха. Мисля, че Симеон Сакскобургготски по никакъв начин не може да влияе на тези хора, не казвам, че той лично ги стимулира, но все повече обществото е оплетено в паяжина. Тези икономически интереси и групировки са далеч от парламент, от политически структури, те се изразяват по-скоро в здраво ешелониране в държавната власт на всякакво ниво. Това, че се сменят министри, шефове на митници, на разни институции, изобщо не влияе.

Как ще разтълкувате обаче противоречивите сигнали, които дава Европа за действията на новото правителство?

Едно от най-големите завоевания, за което аз защитавам много Иван Костов, е неговата твърда детерминация да намери пътя на България към Европа. Това беше негова фиксидея. През последните месец и половина два пъти ходих до Брюксел и за съжаление с очите си видях какво е отношението към нас. То рязко се променя. Двете парламентарни делегации, в които участвах, бяха посрещнати на ниво чиновници. В НАТО ни посрещнаха хора с ранг на най-обикновени шефове на отдели, другото ни посещение общо взето мина по същия начин. Не може в програмата да пише, че делегацията ще бъде посрещната от лорд Робъртсън и накрая да се окаже, че дискутираме с шефове на отдели. Това за мен беше много символичен признак.

Да се върнем към бъдещето на СДС. Предстои националната конференция, която безспорно е заредена с очакванията за промяна на устава, ръководството, а може би и на пътя на синята партия. Вие какво очаквате?

На тази конференция няма да се случат кой знае какви големи неща. Защото има ориентация на СДС да стане народна партия, в устава това ще бъде прието, тъй като ние сме членове на ЕНП. Колкото до подхода за избор на ръководство, в СДС има много личности, но няма ясно изразени лидери. Няма хора от типа на Джордж Уошингтън, които твърдо да застанат и да поведат така както, приет или неприет, Иван Костов пое тази линия навремето. Нужна е силната личност, която със своите позитиви и известни негативи да потегли каруцата напред. В момента в СДС има стресиране, предпазливост по-скоро за търсене на политическо присъствие на определени личности, отколкото някой да излезе и да каже "Аз ще поеме всички отговорности." Защото всички видяха, че това също е много опасно. Много хора ми казват - ти беше бит от Костов, нормално е да си озлобен срещу него. Но аз като човек, участвал във властта, елиминирам личното чувство, защото Костов пое огромни отговорности. Той пое своя кръст, но и след това беше разпънат на него. Малко са хората, които сега казаха благодарим на Костов за това и това. Повечето търсят някаква криминогенна дейност в него, лична, себична и т.н.

Очаквате ли Костов да се върне на бял кон в СДС?

В момента той прави ревизия на самия себе си. Той е сложна личност, не е човек на бързите емоционални решения и действия. Явно е действал със свои вътрешни убеждения и сега трябва да намери свой път да започне отново. Много грешат тези, които смятат, че Иван Костов ще се оттегли от политиката. Аз имам големи очаквания от личността Костов, ако той превъзмогне някои свои негативни черти, ще бъде безкрайно полезен отново на България. Но дано може да пречупи тази интровертност и чувствителност у себе си. Той не обича да бъде побеждаван и да губи и затова чакам завръщането му и неговия нов ход с нетърпение.

На 12 януари СДС - Варна, има общинска конференция, чиято подготовка вчера започна със скандали. Смятате ли, че това е показателно за предстоящия избор на общински лидер за синята партия във Варна?

Не може наведнъж да се избистрят и междуличностните отношения, и идейните виждания. Няма да стане. Вчера присъствах и на заседанието на Общинския съвет, там не видях само празнодумна политическа изява. Естествено, има политически изявени лица, те искат да се изявят още повече, търсят мястото си, в това няма нищо страшно. Иска ми се бъдещият лидер да бъде умерен човек, да разбере, че хората във Варна са много културни, и не може да се повтаря периодът от 1997 до 1999 г. Тогава се управляваше с резки действия, с яростна конфронтация, с априорното схващане "Ние сме прави, другите - не". Много ми се иска в СДС да преминем към знака "+". Дребнотемието изтощава доверието на варненци към СДС. Доверието бе загубено не заради загубата на изборите, а по-скоро заради липсата на граждански насочена политика. Може с много спорове да се изберат лидерите на тази конференция, но ми се ще СДС - Варна, най-сетне да има политическо присъствие и тежест.

* Интервюто на Христо Кирчев публикуваме със съкращения, заглавието е на Mediapool