Грозни атаки срещу източноевропейците на Острова

Проявите на ксенофобия във Великобритания продължават да нарастват след "Брекзит"

Грозни атаки срещу източноевропейците на Острова

"Когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам", казва българка, която живее в Южна Англия. И наистина, след референдума грозните атаки срещу чужденци силно зачестиха, разказва Дойче веле.

В неделя сутринта сътрудниците на Полската социална и културна асоциация (POSK) се сблъскват с грозна изненада. На входа на офиса им, който се намира в лондонския квартал "Хамърсмит", неизвестни лица са изписали със спрей расистки лозунги.

И това не е единичен случай. В едно училище в Хънтингтън бяха подхвърлени листовки с надпис "Вън от ЕС!" и "Стига полски паразити!". Хората, които живеят наоколо, също открили подобни листовки пред вратите си.

"Източноевропейка съм и всичко това сериозно ме тревожи. Тук си изградих втора родина, но когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам. Или нещо още по-лошо", казва българката Ана Петрова, която живее от три години в Южна Англия.

След референдума за излизане на Великобритания от ЕС полицията регистрира силно нарастване на ксенофобските прояви. Броят на подадените жалби се е увеличил с 57% в сравнение с последните данни отпреди референдума. Информации за грозни атаки срещу чужденци циркулират и в социалните мрежи.

Ксенофобската агресия е насочена главно срещу чужденци, които идват от страни-членки на ЕС.

Но с омраза се сблъскват и британци с по-тъмен цвят на кожата. Само един пример - журналистката Зима Кочена от Би Би Си беше наречена "мръсна пакистанка".

"Атаките са насочени главно срещу източноевропейци. Но също така срещу мюсюлмански жени и деца. Обществото ни е застрашено от разцепление. И ще са нужни много време и работа, за да преодолеем този разкол", казва Лиз Фекет, която ръководи британския Институт за междурасови отношения.

Мнозина разглеждат това развитие като естествен резултат от изпълнената с омраза предизборна кампания, в която темата за миграцията беше една от централните. А сега, след референдума, поляризиращата реторика продължава да е на дневен ред.

"Да, изборната борба преди референдума определено разпали расизма - това е факт. Факт е обаче също така, че и преди това във Великобритания имаше расизъм", казва публицистът Даниел Трилинг и добавя: "Поддръжниците на "Брекзит" изградиха предизборната си борба върху безброй расистки митове - например, че Турция щяла да стане член на ЕС и тогава турците щели да ни залеят. Но противниците на "Брекзит" също застъпваха спорни позиции. Не друг, а правителството на Камерън прие новия закон за имиграцията. А самият Камерън говореше за "глутница" от бежанци в Кале".

В началото на тази седмица премиерът Дейвид Камерън остро осъди ксенофобските инциденти, а кметът на Лондон Садик Кан настоя за нулева толерантност към расистките прояви и техните подстрекатели.

"Тази омраза е отвратителна. И трябва да сме наясно, че независимо в каква посока ще тръгне нашата страна, никой няма интерес от нетолерантност и разделение на обществото. Крайно време е да се концентрираме върху това, което ни сплотява, а не върху това, което ни разделя", казва в тази връзка Ник Лоулес, директор на антирасистката организация "Hоpe Not Hate".

"Смърт на предателите! Свобода за Великобритания!" - това извика в съда атентаторът, който броени дни преди референдума уби депутатката от лейбъристката партия Джо Кокс. Поредният пример за дълбокото разделение в британското общество, анализира Дойче веле.

Още от Европа

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: