Хайдер - още една стъпка към канцлерския пост

Петък вечер се сложи с гръм и трясък край на една от най-забележителните политически кариери в най-новата австрийска история. Поне на пръв поглед. Премиерът на провинция Каринтия Йорг Хайдер даде недвусмислено знак, че е разочарован от критиката на съпартийците си, и каза, че в бъдеще ще бъде обикновен партиен член, както бе обещал преди две години след идването на дясноконсервативното правителство на власт. Каза още, че излиза от коалиционния съвет, за да не пречи на собствената си партия във федерален мащаб, и че ще изпълнява само задълженията на премиер на Каринтия.

Архитектът на коалицията между Австрийската народна партия /АНП/ и Австрийската партия на свободата /АПС/, както го нарече шефът на парламентарната фракция на АПС Петер Вестенталер, като че ли наистина отстъпи под натиска и освободи терена за "шефовете". Метафората бе на Вестенталер и всъщност говори за фатално самонадценяване.

Защото същата петъчна вечер хората на Хайдер в Южна Австрия предприеха удивителна настъпателна кампания. И съвсем не изключиха вероятността от разцепление на партията. Те дадоха да се разбере, че в бъдеще каринтската група може да се обособи като самостоятелна партия по подобие на германския ХСС.

Разбунтувалото се крило на партията обаче се страхува именно от този сценарий като дявол от тамян. Защото знае, че дължи успехите в последните парламентарни избори, в резултат които АПС бе включена в коалиционния кабинет, единствено и само на Йорг Хайдер. Знае също, че при евентуално разцепление на партията дните на правителството ще бъдат преброени, а с това ще намалеят до минимум шансовете на АПС за министерски пост в кабинета във Виена или дори за един мандат в Националния съвет, долната камара на парламента. Само с два хода Хайдер обърна играта в своя полза.

При това тактиката на Вестенталер и подръжниците му съвсем не беше лоша. Дори специалисти от средите на политическите противници се изказваха ласкаво за политиката на финансовия министър от АПС Карл-Хайнц Грасер. Обединенията на работодателите и на индустриалците посрещаха с неприкрита симпатия проектите на крилото около Томас Принцхорн в националния съвет, което проповядва принципите на стопанския либерализъм. Нещата като че ли окончателно се подредиха, когато Хайдер се опита да отбележи точка за себе си като се обяви срещу разширяването на ЕС на Изток и приемането на Чехия, и отиде да стисне ръката на иракския диктатор Саддам Хюсеин.

На всичко това Хайдер реагира с изявлението, че незабавно се оттегля от политиката. И измами всички, които не бяха очаквали подобна недвусмислена реакция и сега се уплашиха от собствената си смелост. Вместо да се възползват от създалото се положение, те започнаха да го обясняват. Гениалният тактик Хайдер начаса го изтълкува като слабост и се възползва от нея.

Сега пред Хайдер се разкриват възможности, които са изключително благоприятни за каузата му. Възможно през следващите седмици да се сложи край на политическата кариера на шефа на парламентарната фракция Вестенталер. Ако той напусне сцената, Хайдер ще диктува условията, при които ще остане. Стратегическия пост на фракционен лидер ще заеме човек, който се ползва с доверието на Хайдер. Става дума за ключова позиция, която позволява да се координира дейността на партията. Тогава Хайдер наистина може да се завърне обратно в Каринтия, защото ще разполага с по-влиятелен представител във федералната политика от кога да е преди. Това ще успокои и последните критично настроени хора, които сега все по-дискретно вземат думата.

Хайдер може да приложи любимия си вариант и отново да започне да разиграва правителството от позицията на провинциален премиер. По този начин той за последен път ще се опита да удовлетвори амбициите си за канцлерския пост в парламентарните избори през 2003 година, от които никога не се е отказал. Защото това е целта му в живота. За пореден път стана ясно, че всеки път, когато на пръв поглед се отказва от целта си, всъщност прави поредната стъпка към нея. Очевидно не го смущава особено обстоятелството, че според последните допитвания до общественото мнение над 60 процента от австрийците много се дразнят от него.

По БТА