Хиляди демонстранти излязоха в събота вечерта по улиците на португалската столица Лисабон да настояват за по-добри условия за живот във време, когато заради високата инфлация хората още по-трудно свързват двата края, предаде Ройтерс.
Португалия е една от най-бедните страни в Западна Европа. По данни на правителството повече от 50 процента от работещите са получавали под 1000 евро на месец миналата година. Минималната месечна заплата в страната е 760 евро.
Цените на жилищата в Португалия са се повишили с 18.7 процента през 2022 г. - най-голямото увеличение за последните 30 години. Наемите също са скочили, отчасти заради спекулативния балон на пазара на имотите.
Ниските заплати и високите наеми правят Лисабон третият по разходи за живот град в света в класацията на британската застрахователна компания CIA Landlords. Инфлацията от 8.3% в Португалия е задълбочила проблема.
На протеста, организиран от движението "Справедлив живот", 26-годишният програмист Витор Давид казва, че му се иска да се премести отново в Лисабон някой ден, но сега трябва да живее другаде заради високите наеми в столицата.
"В живота ни настъпва момент, когато губим всякаква надежда", казва той и допълва, че вече е обмислял да се премести в по-богата европейска държава. "Много е трудно", отбелязва младият мъж.
По официални данни около 20% от португалците живеят в чужбина.
"Ние сме тук, за да се чуе гласът ни", казва Жозе Рейш, който наскоро е завършил университет, но още е без работа.
Според движението "Справедлив живот", създадено от хора от по-бедните крайни квартали на Лисабон, онези, които са били най-уязвими още преди скока на инфлацията, ще са най-тежко засегнати от продължаващата криза с разходите за живот.
Движението настоява за по-високи заплати, таван на цените на основните стоки и правителствени действия за преодоляване на жилищната криза.
Миналата седмица Португалия обяви значителен пакет от мерки за справяне с жилищната криза, но правозащитни организации заявиха, че предложенията ще имат слабо значение, ако властите продължат да насърчават други политики, за да привличат богати чужденци в страната. Като например Ройтерс цитира въведените през октомври миналата година визи за т.нар. дигитални номади.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Спомням си една табелка от Луканово време: "Магазинът е затворен защото няма какво да се продава".
Така е, всъщност дори този мижав стандарт се поддържаше счужди пари. Първо това бяха национализацията и колективизацията, чрез които бе ограбена собствеността на хората. После изтеглиха т.н. народен заем, т.е. от българите бяха събрани насилствено удръжки. След като профукаха и тези пари заложиха златния резерв в Москва, а накрая започнаха да теглят заеми от западни банки за милиарди.
Съвсем еднакъв. Влизаш в магазина и питаш "Имате ли сирене" отговора е "Не".
Сега има поне 10 вида.
Но за "отговорните другари" в София имаше специални магазини. Прозорците им бяха със спуснати завеси за да не се вижда какво плюскат "другарите" докато обикновенните гора висяха на опашка за пакетче (250гр) "кайма". Пиша я в кавички защото вътре имаше всичко друго но не и месо.
А банани и пиртокали само за Нова година. Изпуснеш ли деня в който са ги "пуснали" следащивт шанс е след една година. …
Имаше и "показен магазин". Обикновенно на места където минаваха чужденци. В него имаше всичко но опитай се да си го купиш. Всичко струваше "кръка и крак" както казват англоговорящите.
Да не забравя. И кафе имаше от време на време пак само в София. Виетнамско. Кисело на вкус. Да ти е драго да го изхвърлиш. Но пък дуго нямаше. Освен ако не броим за "кафе" печена и смяна ръж. "Ръжено кафе" му казваха. Имаше и виетнамска водка. Оризова. Да се чудиш кое е по-опасно водката или парцуцата на съседа.
Но явно вашите са пазарили от магазинчетата със завеси щом пишеш тези глупусти.
Но даже и този мижав стандарт на живот не можеше да бъде поддържан непрекъснато - през края на 70те и 80те започнаха повсеместни икономически кризи в ръководения СИВ и ръководителя СССР, защото повечето държавни предприятия работеха на загуба, а надпреварата със запада се оказа финансово непосилна. Накрая соц лагера колабира, а СССР се разпадна. Каро беше толкова хубава тая система защо стана така?!
Какви хубави опашки и хроничен дефицит на елементарни стоки имаше едно време.
СССР поддържаше еднакъв стандарт - да, но не на живот - щото то онова трудно можеше да се нарече живот :) Айде кръгом сега за други опорки, чебурашке :)
Защо СССР подържаше приблизително еднакъв стандарт на живота в соц. държавите, а в ЕС богатите държави изсмукват ценните кадри на бедните държави и за това им плаща пари за крадене с които не могат да се компенсират загубите на жива сила ?