Холандия ни върна още 62 българи

Задържаните в Холандия 62 -ма българи се завърнаха у нас заради нарушения на имиграционния закон. Те не са обвинени в други престъпления, съобщи днес кореспондентът на Радио Свободна Европа в Хага Татяна Ваксберг.

Българите са били задържани през нощта в къщите, където живеят. Акцията е обхванала три града - Хага, Ротердам и Айндховен. Според справка, изпратена до българското посолство, репатрираните са на възраст от 20 до 49 години, почти по равно мъже и жени, по равно етнически българи, роми и турци.

До този момент Холандия е репатрирала повече от 2800 българи за 3 години и половина. Нарушенията им са най-често две - не са се регистрирали в полицията в рамките на три дни след пристигането им в държавата, както са длъжни да правят всички туристи. Второто е нарушаване на обществения ред, като се имат предвид лошите битови условия, в които живеят част от нелегалните имигранти.

Някои от тях твърдят, че са се снабдили с фалшиви паспорти, отпечатани в Пловдив.

Запитан има ли информация за това, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов заяви в предаването "Блиц" на РСЕ и bTV: "Естествено. Ние за миналата година сме задържали 7-8 печатници - малки, големи, средни, където освен фалшива валута се печатат и документи за самоличност, визи". Такива печатници продължават да "работят някъде и ние затова продължаваме да ги издирваме. Но проблемът е и в това, че вече толкова време нямаме осъдени. В една държава респектът и страхът от извършване на престъпление винаги кореспондира с присъдите, които се получават", каза Бойко Борисов.

Той посочи, че МВР взема мерки за борба с нелегалната миграция. През 2002 г. са наложени 7319 забрани за напускане на страната на български граждани, от които 2445 са забрани за лица, които нарушават чуждото законодателство.

"По принцип е широко известно, че имиграцията на български граждани в страни от шенгенското пространство представлява проблем за нашия процес на интеграция в ЕС. Особено по глава "Правосъдие и вътрешни работи"", заяви българският посланик в Холандия Валентин Порязов. "Що се отнася до конкретния случай - той е вторият за годината. Мисля, че не бихме могли да тълкуваме, че той ще се отрази негативно - това е част от един процес, който продължава трета година от момента, когато българските граждани придобиха правото да пътуват до 90 дни без виза в страните от Шенгенскското пространство".

На този етап от присъединителния процес българите нямат право да работят в рамките на този 90-дневен престой, припомни Валентин Порязов Двама от принудително завърналите се българи признаха, че не са си направили адресна регистрация. Представилият се като Здравко от Пловдив, каза, че заминал за Холандия преди месец. Отишъл там за втори път и знаел, че трябва да си направи адресна регистрация, която струвала около 3000 евро. Снощи около осем часа местно време той и българите, с които живеел, били задържани от холандските власти в квартирата, в която живеели.

Друг мъж, представил се като Сунай от Кърджали, каза, че също е заминал за Холандия преди месец, за да си търси работа. Успял да си намери работа като строител, работил е една седмица, но не е взел никакви пари - останали са за фирмата. По думите му плащането е бил по шест евро на час. На въпрос защо не се е регистрирал, Сунай отговори, че не знае езика и няма необходимите 30 евро на ден, за да си направи адресна регистрация.