Холокостът да влезе в учебниците по история, призова Паси

Българският външен министър Соломон Паси, който е председател на ОССЕ, изтъкна необходимостта да се отдели специално внимание на популяризирането на образователни програми за борба срещу антисемитизма, изучаването на Холокоста и зачитането на всички етнически и религиозни общности.

Той се изказа по време на конференцията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), посветена на борбата срещу антисемитизма, която бе открита от германския президент Йоханес Рау в Берлин.

Не е добре, че през 2004 г. се налага да организираме конференция по проблем, който не принадлежи само на миналото, заяви в словото си Рау. Той все пак подчерта, че положението днес не може да се сравнява с антисемитизма в периода между двете войни.

Йоханес Рау добави, че като много от хората, познали времето на националсоциализма, и той е желал и се е надявал войната, геноцидът, ксенофобията и антисемитизмът вече да нямат място под слънцето. Целта на тази конференция е да направим така, че подобни опасни бичове да не тровят повече живота в нашите страни, посочи германският президент.

Целта на форума е да набележи специфични стъпки в борбата с антисемитизма, като образованието е посочено като ключова сфера на действие.

В двудневната конференция участват представители на 55 европейски държави и САЩ. Президентът на Израел Моше Кацав присъства като наблюдател.

Паси изтъкна отговорността на медиите

В изказването си Соломон Паси отбеляза, че всяка форма на расова, социална или религиозна нетърпимост и враждебност срещу нетърпимост и враждебност срещу евреите е удар по основите на демокрацията.

Едновременно с образователните програми трябва да има и кампания за борба срещу престъпленията, подбуждани от расистка, ксенофобска и антисемитска пропаганда в медиите и в интернет, посочи Паси.

"Цялата медийна индустрия има специфична отговорност в това отношение", каза Соломон Паси, като изтъкна необходимостта от подкрепата на гражданското общество и усилията на неправителствени организации във всички тези области.

Според Паси антисемитизмът е във фокуса на вниманието не само защото старите прояви на това явление са се засилили напоследък, а заради безпокойство от съвременните форми на антисемитизъм. "Някои от тях са използвани за доктринално оправдаване на насилието и тероризма, а други експлоатират объркването в резултат на глобализацията", заяви той и добави, че за ефективен отговор на това явление е необходимо да се започне с образованието.

Холокостът да влезе във всички учебници по история

Председателят на ОССЕ припомни за българското предложение пред Съвета на Европа преди няколко години да бъде включена подробна глава за Холокоста във всички учебници по история в страните членки на организацията. Според него в нея трябва да се припомнят както положителни примери, като спасяването на 50 000 евреи в България, така и ужасите от тази злокобна част от историята на Европа.

Соломон Паси припомни и последните сблъсъци в Косово, на 60 км от границата с България, които напомнят, че етническата и религиозна нетърпимост далеч не са изчезнали, дори в Европа на 21-и век. "Това ме убеждава, че българският пример трябва да бъде припомнян отново и отново", каза Паси. Той цитира думите на посланика на Третия райх в София Адолф хайнц Бекерле, че депортирането на българските евреи е спряно заради "манталитета на българския народ, на който няма идеологическа мощ и вродени предразсъдъци срещу евреите".

В края на словото си българският външен министър отбеляза, че именно политическите лидери трябва да дадат тон в борбата срещу антисемитизма, но гражданското общество, учителите и медиите имат не по-малко важна роля в този процес.

Спор за степента на антисемитизма в Европа

Би Би Си отбелязва, че конференцията се провежда на фона на засиленото напрежение в Близкия изток. Някои от изказалите се посочиха, че много често критицизмът към Израел и просто замаскиран антисемитизъм, докато други предупредиха, че този факт не бива да бъде използван като пречка за легитимна критика срещу израелската политика.

Преди конференцията се появиха различни гледни точки за степента на антисемитизъм в Европа.

Някои еврейски лидери посочиха актуално проучване, което показва увеличение на антисемитските атаки в Западна Европа, които често се приписват на ислямски екстремисти.

Друга тенденция е извършването на антисемитски атаки от страна на млади хора от арабските общности в европейски страни като Франция.

Друго изследване, публикувано в навечерието на конференцията обаче показва, че антисемитските настроения са намалели в периода 2002 - 2004 г. в осем от десет държави, където е проведено проучването.

Антисемитските настроения нарастват във Великобритания и Холандия, но намаляват в другите европейски държави, включително в Германия и Франция, според ADL - базирана в САЩ група, която изготвя мониторинги за борбата с антисемитизма.

Еврейските групи изразиха тревога по повод факта, че сред западноевпейците спада подкрепата за Израел.

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?