Хотели и ресторанти искат заплати в брой за чуждите работници

Хотели и ресторанти искат да плащат заплатите в брой на чуждите работници, а не по банков път. Това съобщи Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), която е изпратила писмо до финансовия министър Асен Василев.

В него се настоява да бъде прието изключение в Закона за ограничаване на плащанията в брой за чуждестранните сезонни работници в туризма, които работят в хотели и ресторанти. Към момента подобно изключение е в сила за сезонните селскостопански работници, посочват от БХРА.

Това в момента няма как да стане, дори при желание от страна на финансовото министерство, защото депутатите са във ваканция и се връщат на работа в началото на септември.

Със Закона за държавния бюджет за 2023 г. беше променен и Закона за ограничаване на плащанията в брой, като измененията влизат в сила 1 септември тази година. Промените предвиждат плащанията на заплатите в предприятия с над 100 наети лица да става единствено по банков път.

Изключение се прави единствено за работниците, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Според БХРА това не е честно и изключението трябва да обхване и чужденците с трудова заетост в сферата на хотелиерството и ресторантьорството.

Туристическият бранш у нас разчитат основно на персонал от страни извън ЕС заради липсата на достатъчно кадри. По тази причина се наемат служители и работници от Украйна, Киргизстан, Армения, Молдова, Турция, Непал, Шри Ланка и други страни. Те са регистрирани в Агенция по заетостта и са им издадени 3 месечни работни визи.

За да си открият банкова сметка, чужденците трябва да посетят банков клон, да подпишат набор от документи и да изчакат определено време, за да получат карта си.

На практика се оказва, че банковите офиси по Черноморието са претоварени, а в някои курортни комплекси няма такива офиси, и не могат да посрещнат огромния брой чужденци, посочват от БХРА.

Част от тези сезонните чужди работници, които не работят директно с гостите на хотелите, не владеят друг език освен майчин, поради което те няма как да подпишат бланка на български или английски език. Това налага спешно да се изготвят бланки на съответните езици или да се осигури преводач, обясняват от БХРА в писмото до Асен Василев.

Организацията твърди, че времето за издаване на карта (пластика) за достъп до банковите им сметки е около 20 дни. Ако лицето си заминава в началото на септември, когато изтича 3 месечната му работна виза, то ще има преведена заплата, но няма да има получена карта и физическа възможност да си изтегли парите, обяснява БХРА в писмото до финансовия министър.

Проблем според представителите на сектора има и със закриването на банковите сметки, тъй като обикновено лицата работят до последния ден от работната си виза и нямат физическа възможност да отидат до банков клон, за да закрият съответната сметка и да изтеглят наличността по нея, особено в случаите, когато заминават в неработен ден.

При завръщане през следваща година, се оказва, че имат натрупани банкови такси, които също са причина за евентуален отлив на чужди работници, от които туристическият сектор се нуждае.

Решението пред бизнеса, който се бори да осигури работна ръка, е да не използва ефективно чуждестранния персонал за краткото време на работната му виза, а да осигури в началото и в края на пребиваването му по няколко дни (включително логистика до банкови офиси, преводач и т.н.), за да успее да открие и закрие банковите си сметки, в допълнение към дните необходими за въвеждането му в работния процес и запознаването със съответни хотелски стандарти, разясняват от БХРА.

Те посочват, че това изискване ще доведе до отлив на чужди работници, което ще затрудни допълнително туристическия сектор.

Затова и от БХРА настояват да се разгледа възможността за изключването на чуждестранните работници с регистрирана сезонна работа от изменението.

От бизнеса очакват отговора на финансовия министър Асен Василев.