Хватката на Путин – глупава, но неизбежна

Трябва ли да се изхвърли Русия от “голямата осмица” за разпалване на “газовата война” с Украйна?

Да – ако смятате, че тестът за членство в групата на водещите промишлени страни е степента на икономическото влияние. Миналата седмица Русия се показа като слаба страна, недостойна за член на Г-8. Нефтът, газът и ядреното оръжие са цялото ѝ имущество.

И не, основания за изключване на Русия от “голямата осмица” няма, ако се съди само по това, че Русия разиграва Украйна. В тези газови войни Русия се показа слаба, некомпетентна и нелицеприятна, но в правото си.

Глупаво беше от страна на президента Путин да спира газа за Украйна, но неизбежността на този сценарий би могла да бъде разбрана. Заплахата за спиране на тока на друга столица сигурно му се е сторила уникално ярка демонстрация на сила.

Той допусна грешка, като направи това, защото тази крачка разкри слабостта на Русия, а не нейната сила. Един поглед на всички тези карти на тръбопроводите, разположени в Европа, трябваше да му отговори на въпроса защо. Русия се нуждае от Украйна и няколкото други страни за доставка на своя газ. И тя има нужда от тях в качеството си на клиент.

Тя нарича себе си “енергийна суперсила”, но това е явно противоречие. Вижте Саудитска Арабия. Ако способността да се пускат и спират газовите вентили е една от най-силните карти, тогава тя няма много.

Наистина, скокът на цените на нефта донесе на Русия неочаквано богатство и премахна заплахата от парализиращ енергиен дефицит.

Но да се нарича Русия “рекетьор”, а Украйна – жертва, означава да се игнорира фактът, че Украйна в продължение на много години обираше газовата печалба като каймак от млякото.

Това преобръщане на понятията не отчита много от възможностите за натиск на Украйна над Русия в огромна мрежа от други сфери, които ги свързват. И то не отчита правото на Русия да получи пазарна цена за своя газ. Нищо, че искането за повишаване на цените беше неочаквано. Русия направи през годината няколко намека, че обмисля вдигането на цените за другите страни.

Никой и не се съмнява, че в крайна сметка Украйна ще плаща за газа цената, която Русия иска и че Москва има право да иска това. От всички неприятни неща, извършени от Путин, това не е най-лошото.

Но в годините след края на Съветския съюз, Русия не успя да използва прилива на чуждестранни инвестиции, за да развие и друга индустрия, освен енергетиката. Но когато модата отмине и дори и най-големите оптимисти сред брокерите най-сетне признаят измеренията на авторитарната непредсказуемост за инвеститорите, способността на Русия да привлича външни капитали ще загуби силата си. Крайните действия през тази седмица само приближиха този ден. Планът на Путин да превърне “енергийната сигурност” в тема на едногодишното председателство на Г-8 от Русия сега изглеждат комични.

Естествено, той може да го направи (Русия пое ротационното председателство в неделя), но останалите чуха само едно – че доставките от Русия не са сигурни. Путин даде на ядрената енергетика на Европа стимул за развитие извън нейните очаквания. Това може и да не успее съвсем да накара Германия да мине на ядрени мощности, но накара италианското правителство сериозно да се замисли, както през седмицата заяви министъра на икономиката на страната Клаудио Скайола.

Русия никога не е съответствала на критериите за Г-8 заради неразвитата си икономика. Тя никога не би била допусната и по право. Но решението, въпреки всичко, тя да бъде приета, беше израз на романтичната надежда в онези кратки дни, в които сякаш Русия беше прегърнала демокрацията. Ако от елитарни клубове като Г-8 има някаква полза, тя може би е в такива донкихотовски жестове, които могат да послужат и като окуражаване за онези, които отчаяно искат да бъдат членове.

Както се оказа, стимулът не успя. Но това не означава, че сега Русия трябва да бъде изгонена от клуба, заради неприемливо и недемократично поведение.

Наистина, много от действията на Путин през последните две години минават под този знак. Той стегна хватката си около медиите, около предполагаемо демократичните институции и изборите. Европа и САЩ няма как да наблюдават спокойно това. Но почти всички коментари през тази седмица обрисуваха Русия като грубиян и великан, който наказва смелата Украйна заради обидата, че е поискала демокрация.

Несъмнено, поведението на Русия беше неприемливо. Неговата цел беше заплаха за Украйна, така че тя да гласува през март за благоразположен към Русия парламент.

Но също така е и почти невъзможно да се превъзмогне обидата, която  Русия получи от украинската “оранжева революция” през 2004 г. За много руснаци Украйна е ключът към връщането на величието на Русия. Ако тя бъде “загубена”, тази мечта ще стане невъзможна.