И БСП одобри продажбата на земя на чужденци извън ЕС

С изключение на Любен Корнезов, депутатите от БСП също подкрепиха продажбата на земя на чужденци извън Европейския съюз.

След повече от час дебати, в сряда 211 от общо 217 народни представители гласуваха за поправката, според която от 2014 г. земя у нас ще могат да купуват гражданите от страните в ЕС, както и на държавите извън съюза, с които страната ни има сключен международен договор, ратифициран в парламента с мнозинство от две-трети.

Четирима депутати - един от БСП и трима независими, се обявиха срещу промяната, а двама се въздържаха.

С още по-голямо мнозинство депутатите одобриха и останалите текстове от промените в конституцията, свързани с членството на България в ЕС.

Очаква се окончателното, поименно трето гласуване на промените в основния закон да се проведе още този петък. Така ще се осигури необходимата правна база за подписването на договора за присъединяването на България към ЕС на 25 април.

Чужденците ще купуват легално земя у нас от 2014 година

Според най-дебатирания текст, приет днес от парламента, чужденците ще придобиват право на собственост върху земя у нас при условията, произтичащи от присъединяването на България към ЕС или по силата на международен договор, ратифициран с мнозинство от 2/3 от народните представители.

Чужденци ще могат да придобиват земя и чрез наследяване по закон, гласуваха депутатите.

Режимът на придобиване на земята ще се определи със закон.

България е договорила с ЕС 7-годишен гратисен период за продажбата на земя. Ако влезем в съюза на планирания 1 януари 2007 г., сделките могат да започнат през 2014-та.

Същото времево ограничение ще важи и за чужденците от страни извън Европейския съюз. В преходните и заключителните разпоредби на конституцията бе записано, че продажбата на земя ще се прилага от датата на влизане в сила на договора за присъединяване на България към ЕС. От 1 януари 2007 г. обаче действа условието, че България не може да предоставя на чужденци извън ЕС по-добри условия, отколкото на гражданите на съюза, което означава, че 7-годишният гратисен период ще важи за всички.

Предвижда се единственото изключение да бъдат чужденците от ЕС, които са се установили трайно в България. Те ще могат да купуват земеделска земя и терен за първо жилище още от 2007 г.

Депутатите записаха още, че разрешението за продажба на земя няма да важи за заварените международни договори. Това означава, че България тепърва ще трябва да сключва двустранни договори със страни, чиито граждани искат да купуват земя у нас или пък към чиито земи имат интерес българите.

БСП не подкрепи Корнезов

Очаквано, по време на дебатите депутатът от БСП и бивш конституционен съдия Любен Корнезов предложи само граждани от ЕС да могат да купуват българска земя.

Единствено парламентарната група на левицата до миналата седмица искаше подобно ограничение. На последните две заседания на временната комисия за поправки в конституцията депутатите от БСП, с изключение на Корнезов, смениха позицията си. По думите на Корнезов, той останал в изолация след писмо от Американската търговска камара, адресирано и до трима посланици, в което се е искало равен режим за всички чужди граждани.

Днес Янаки Стоилов защити новата позиция на социалистите, според които промените съдържат достатъчно механизми срещу безконтролното изкупуване на земя. Стоилов предложи още една "спирачка" пред продажбата - в закона за земята, който тепърва ще се пише, да се предвиди че земеделска земя могат да придобиват само лица, които извършват земеделска дейност.

Десните: Мнозинството от две-трети е достатъчна гаранция

Тезата за равния режим към всички чужди граждани се застъпваше от дясната опозиция и от управляващите още от началото на работата по промените в конституцията.

Днес депутатите от СДС, ОДС, НДСВ и ДПС отново подчертаха, че е създаден равноправен и безпристрастен механизъм за продажбата на земя, който защитава българските национални интереси.

Мнозинството от 2/3 в парламента при ратифицирането на двустранните договори със страни извън ЕС е достатъчна гаранция за безпристрастност и защита на интересите на България, заяви Екатерина Михайлова от ОДС. "Има и реципрочност, защото и договорът с ЕС ще се ратифицира от българския парламент със същото мнозинство от две-трети", посочи още председателят на парламентарната група на ОДС.

Тя напомни и че ще се даде възможност и на българските граждани да закупуват земя в ЕС, както и в другите държави, с които ще се подпишат двустранни договори.

Няма защо да се ограничава продажбата само на страни от ЕС, има държави като Япония и САЩ например, които се интересуват от инвестиции в селското стопанство, отбеляза Валентин Василев от СДС. Той напомни, че и в сега действащата конституция има вратички, които дават възможност на чужденци да купуват земя в България, като регистрират фирми у нас.

Председателят на временната комисия за промени в конституцията Камелия Касабова от НДСВ акцентира, че повечето от държавите-членки на ЕС нямат законова забрана на конституционно ниво да се продава земя на чужденци. От 25-те, такава съществува само в Литва и Словения, като тези страни са решили проблема така, както сега се предлага в българската конституция. По същия начин се решава този въпрос и в Румъния, допълни Касабова.

Правителството се задължи да информира НС предварително за преговорите с Евросъюза

Според останалите поправки, приети от депутатите, Народното събрание ще ратифицира с мнозинство две трети от всички народни представители международните договори, които предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от българската Конституция.

Промените предвиждат със закон да се уредят изборите за членове на Европейския парламент, както и участието на граждани на ЕС в изборите за местни органи в България.

Министерският съвет ще информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за България от нейното членство в ЕС. Когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС, правителството да информира предварително Народното събрание и да дава отчет за действията си, гласуваха депутатите.

Предвижда се, че гражданин на България не може да бъде предаван на друга държава или на международен съд за целите на наказателното преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за България.