И Герджиков подкрепи следствието да остане в съдебната система

България има нужда от следствието и мястото му безусловно е в рамките на съдебната система. Това е единодушното становище на представители на трите власти - парламентарна, изпълнителна и съдебна, които обсъдиха необходимостта от промени в конституцията във връзка с членството на страната ни в Европейския съюз на среща при председателя на парламента Огнян Герджиков.

Всички административни актове, извън свързаните с националната сигурност, да може да се атакуват пред Върховния административен съд, е другата идея, лансирана на днешната среща.

Закриването на следствието било ерес

"Всички участници изразиха мнение, че е еретична всяка мисъл, че следствието ще се закрива", заяви пред журналисти Герджиков след разговора.

Зад позицията следствието да остане част от съдебната власт са се обединили всички участници в разговора - министърът на правосъдието Антон Станков, главният прокурор Никола Филчев, председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, конституционният съдия Людмил Нейков, директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров, председателят на парламентарната правна комисия Анелия Мингова и шефът на комисията за промени в Конституцията Камелия Касабова.

На днешната среща е било прието становището на магистратите, че проблемът не е в мястото на следствието, а в необходимостта от "ясно разграничаване функциите и правомощията между дознанието и следствието", което пък налага промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Тази теза бе лансирана неотдавна на среща на съдии с президента Георги Първанов, след която той обяви, че заинтересовани среди у нас внушавали на Брюксел как трябва да се прави съдебната реформа в България.

Днешната категорична позиция на представителите на трите власти се разминава изцяло с изявленията на министри и зам.министри от правителството, излъчено от НДСВ, че за да се постигне по-висока ефективност в работата на следствието, ще се върви към постепенно прехвърляне на функциите му към дознателите в МВР, търсейки синхрон с европейския модел.

Препоръката разследващите органи да не са част от съдебната власт, а да работят към изпълнителната, бе направена в хода на преговорите по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" с ЕС. Изказвания за поетия от страната ни ангажимент за осъществяване на реформата в тази посока, на първо време чрез прехвърляне на делата от следствието към дознателите в МВР, направиха веднага след затварянето на главата и вътрешният министър Георги Петканов, и зам.министърът на правосъдието Севдалин Божиков.

Така, без да се налага Велико народно събрание да променя мястото на следствието чрез поправка в конституцията, функциите му щяха да бъдат прехвърлени към изпълнителната власт. Управляващите разчитаха по този начин да отлагат във времето трудно достижимото съгласие за мястото на следствието. След последния скандал преди Великден те дадоха заден с изявления, че никой не е обещавал да се закрива следствието и дебата по темата тепърва предстои.

Скандалът преди Великденската ваканция избухна заради редовния шестмесечен доклад на България за изпълнението на ангажиментите по предсрочно затворената глава 24. В него се предвиждаше до края на тази година 97% от всички дела да бъдат прехвърлени към дознателите в МВР и само 3% да останат за следствието. Става дума за случаи на шпионаж, предателство, диверсия, вредителство, пропаганда срещу мира и нарушаване правилата на войната, каквито дела напоследък няма.

Според следователите, без да бъдат питани, правителството е поело ангажимент за закриване на следствието чрез силно орязване на правомощията му, определени в конституцията.

Заобикалянето на основния закон се оказа и основен довод на следователите да протестират. Шефът на НСлС Александров, както и зам.главният прокурор Христо Манчев обвиниха чиновници от изпълнителната власт и главно МВР, че са изолирали магистратите при писането на докладите и поемането на ангажименти пред Брюксел за съдебната реформа.

На следващия ден правителството се отказа да изолира следствието от досъдебното разследване и вариантът с редуцирането на дейността му отпадна от окончателния отчетен доклад пред Брюксел за хода на съдебната реформа в България, приет от Министерски съвет.

Единодушното виждане е, че не се налагат конституционни изменения във връзка със структурни промени в съдебната система, обяви проф. Огнян Герджиков. Само преди месеци, на въпроси за необходимостта от нови промени в основния закон за придвижване на съдебната реформа, Герджиков отговаряше, че очаква преосмисляне на становището на Конституционния съд, което не позволи обикновено народно събрание да променя мястото на държавните институции.

Обсъдените промени са от компетентността на обикновено Народно събрание, а за други, които да налагат Велико Народно събрание, не е ставало дума, подчерта днес Герджиков. Почти всички участници в срещата са посочили, че са необходими промени в Конституцията с оглед членството на България в ЕС.

Съдебен контрол за всички административни актове

Всички административни актове, извън свързаните с националната сигурност, да може да се атакуват пред съда, е другата идея, лансирана на днешната среща при шефа на парламента.

В момента гражданите не могат да подават жалби извън строго описани в закона актове на органи на изпълнителната власт.

Обмисля се и промяна в основния закон, която да позволи административното производство да се развие като двуинстанционно, а не както е сега триинстанционно. Идеята е била лансирана от председателя на ВАС Константин Пенчев и подкрепена от члена на Конституционния съд Людмил Нейков.

"В момента ВАС в много случаи действа като първа инстанция, затрупан е с дела и това прави неефективна дейността на съда", аргументира нуждата от промяната Герджиков.