И израелският премиер заобикаля нормите, подобно на Тръмп

Бенямин Нетаняху и Доналд Тръмп

Всичко изглежда предимно като правен казус. Полицията разследва, прокуратурата обмисля, журналисти търсят информация и съмнителни сътрудници се опитват да сключат сделки. Но в този сезон на скандали в Израел на Бенямин Нетаняху, също като в Америка на Доналд Тръмп, обясненията може би са свързани с това, което е под повърхността.

Когато Нетаняху и Тръмп се срещнат на 5 март, те ще са в положение, което е колкото сходно, толкова и рядко в исторически план: двама избрани лидери, които са в конфликт с върхушката в страните си, които въпреки скандалите се държат благодарение на избирателите си, а те - ако изобщо се интересуват - изглежда са доволни от тревогата на богатите, образованите и изтънчените.

В случая с Нетаняху правните проблеми се засилват всеки ден. Засега се разследват четири случая. Полицията два пъти е препоръчвала той да бъде обвинен в корупция. Двама държавни свидетели са против него, мнозина негови помощници или приближени са под домашен арест или задържани. Нетаняху е заподозрян и в получаване на подаръци за стотици хиляди долари от приятели милиардери и за нарушаване на закона в опит да си осигури благоприятно отразяване в медиите.

Приближен на Нетаняху е заподозрян, че се е опитал да договори от негово име споразумение със съдия в замяна на спиране на дело срещу съпругата на Нетаняху. В друг случай се предполага, че роднина на Нетаняху може да е получил подкупи при голяма сделка за купуване на подводници от Германия. Отгоре на това историята включва и цяло състояние от незаконни подаръци в шампанско и пури, както и други истории, според които синът му се весели в стриптийз клубове за сметка на данъкоплатците, а съпругата му крещи истерично по обслужващия персонал.

В едни по-добри времена за всеки средностатистически политик би било трудно да се възстанови от толкова големи скандали. Но Нетаняху - който днес беше подложен на полицейски разпит в Израел, преди да се срещне на 5 март с Тръмп в Белия дом - със сигурност изглежда решен да издържи. Може и да успее: фронтовите линии са очертани и хората изглежда са заели позиции.

За мнозина израелци най-смущаващият аспект на всичко това е неспазването на нормите за управление от страна на Нетаняху. Освен случаите, които се разследват като престъпления, става дума за решението му да назначи за главен прокурор, най-високопоставения служител на прокуратурата, един от своите приближени, използване на приятели и роднини за деликатна правителствена работа, разпалване на емоции не само против медиите и опозицията, а и срещу полицията и съдебната власт, и тълкуване по съмнителен начин на правилата за разходите, включително за личното си жилище.

Има стряскащи паралели със САЩ, където Тръмп заобиколи множество норми, включително традицията кандидатите за президент да публикуват данъчните си декларации, а президентите ясно да се отказват от интереси в бизнеса, докато са на поста, и да не порицават разузнавателната общност или медиите. Там, както и в Израел, някои приветстваха това разклащане на система, на която не вярват, докато други се страхуват за републиканското управление.

Изглежда, че в неспокойни времена това е световен феномен. В страни като Полша и Унгария избраните правителства ограничават гражданските свободи, получени след падането на комунизма, а мнозина, които се чувстваха забравени, ги насърчават. В Турция един популярен, но пораждащ разделение лидер сега ръководи страна, в която медиите не са свободни. В Китай консолидира властта си лидер, който не претендира за демократичност.

В случая с Нетаняху премиерът ще може да запази поста си, докато не бъде осъден наистина за престъпление, а това може да отнеме години. Може да се кандидатира отново дори, докато е подсъдим, както е намекнал, че ще направи. Правилата го позволяват - но това не е нормата.

Нормата за имащите правни проблеми израелски лидери беше илюстрирана от Ицхак Рабин, който подаде оставка през 1977 г., когато откриха, че съпругата му има неразрешена банкова сметка в САЩ, едно относително дребно провинение, което вече дори не е забранено. Нормата беше Ехуд Олмерт, който през 2008 г. обяви, че ще подаде оставка само заради започването на полицейско разследване - по ирония на съдбата, той го направи под натиска на тогавашния опозиционен лидер Нетаняху.

Нетаняху изглежда дори и не мисли да направи същото. Той ще падне само, ако партия "Ликуд" го замени с по-малко компрометиран лидер или ако един от няколкото му важни коалиционни съюзника в парламента откаже да сътрудничи. Но изглежда, че дългите ножове ще бъдат извадени само под натиска на общественото мнение, а това няма да се случи точно в момента. Неотдавнашни проучвания на общественото мнение показват, че не само подкрепата за партия "Ликуд" остава стабилна, а и тази за Нетаняху. Няма значение, че половината от запитаните смятат, че е корумпиран - поддръжниците му това изглежда не ги интересува.

В Израел, дори повече, отколкото на други места, има фактори, които отчасти обясняват това.

Първо, политиката на Нетаняху да държи окупирания Западен бряг по причини, свързани със сигурността, въпреки че там живеят милиони палестинци, се ползва с яростна подкрепа в някои кръгове. В малковероятния случай, че следващата седмица Тръмп предложи за обсъждане израелско-палестински мирен план, може енергията на всички да се насочи в нова посока и да позволи на Нетаняху да действа като държавник.

На второ място, около една пета от израелците (и почти половината поддръжници на десницата) са в една или друга степен религиозни, като много от тях не вярват особено на светската държава.

Освен това е налице постоянният гняв, който изпитват много сефарадски евреи, произхождащи от Близкия изток, към произхождащите от Европа евреи ашкенази, основали страната. Сефарадите ги обвиняват, че ги третират като хора от по-долна класа. Смесените бракове затрудняват получаването на точни цифри, но почти половината израелски евреи са в една или друга степен сефаради, като мнозина от тях и до ден днешен изпитват недоволство.

Най-вече обаче въпросът се свежда до хората от различни групи, подминати от последните няколко десетилетия на просперитет и промени. В Израел, както и в САЩ, има голямо неравенство. Това подклажда презрението сред едно твърдо ядро от хора, които не споделят като цяло либералните тенденции на тези, които се чувстват по-комфортно в глобалните столици, отколкото в своите квартали и които е по-вероятно да притежават паспорт, отколкото оръжие или свещена книга.

Нетаняху, също като Тръмп, е неочакваният шампион на "солта на земята", човек, прекарал целия си живот в привилегии и неочаквано позициониран като защитник на тези, които нямат такива, и твърдящ, че само той ще преобърне една система, обслужваща тези, които вече са успели.

Журналистът Йоси Клейн описва това така: "Обърнете внимание на симптомите. . . те показват, че нещата не са добре. Вие ни прецакахте навремето и сега ви го връщаме. . . Вие сте полицията, вие сте медиите, вие сте държавата. . . Ние разбираме много добре какво е корупция, казват те, но ви наказваме и го пренебрегваме".

Нетаняху "също мрази полицията", пише Клейн за читателите от висшата класа на своя в. "Аарец". "Той мрази и медиите. И най-важното: мрази вас."

По БТА

Още по темата
Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?