И Китай се върза към руския газ

Русия и Китай подписаха във вторник споразумение за пренос на големи количества газ от Сибир към Китай, съобщи ББС. Официални лица от двете страни заявиха, че до 5 години ще бъде построен газопровод за пренос на 80 милиарда кубични метра газ годишно.

Това споразумение бе само част от поредицата икономически спогодби, подписани при посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин.

Путин съобщи, че двете страни са се споразумели доставките на синьото гориво да стават по два газопровода, тръгващи от западен Сибир и от находища в източна Русия.

Председателят на руския газов монополист Газпром Алексей Милер заяви пред репортери, че графиците и рамката на сделката между двете страни са уточнени с Китайската компания за нефт и газ, но все още не са водени преговори за финансовите детайли.

По време на посещението в Пекин, Русия и Китай подписаха общо 15 споразумения за търговско сътрудничество, включително 4 в енергийния сектор.

Въпреки предварителните очаквания, двете страни не парафираха документ за изграждането на нефтопровод за доставка на сибирски петрол за Китай. Независимо от взаимните уверения за развитие на сътрудничество в енергийната област, Пекин засега не получи съгласието на Русия за строителството на тази важна за Китай тръба. Именно това е сделката, която Пекин наистина иска, но все още остава неуловима за тях, коментира ББС.

По думите на министъра на промишлеността и енергетиката на Русия Виктор Христенко, засега става дума само за целесъобразността на инвестициите по проекта за построяване на разклонения към Китай на планирания нефтопровод Източен Сибир – Тихия океан.

Поясненията на министъра бяха дадени след подписването в Пекин на декларацията за енергийно сътрудничество от Владимир Путин и Ху Цзинтао.

Христенко, който е част от доста обширната руска делегация, съобщи, че договореността за проучване на обосновката на проекта е посочена в подписания във вторник протокол между руската компания “Транснефт” и Китайската национална нефтегазова корпорация (CNPC), предаде Интерфакс.

Разпоредбата за построяването на нефтопровод Източен Сибир – Тихия океан беше подписана от министър-председателя на Русия Михаил Фрадков на 31 декември 2004 година. Документът предвижда поетапно строителство на тръбопровод с обща мощност до 80 млн. тона нефт на година с използване на железопътните мощности.

Владимир Путин и председателят на Китайската народна република Ху Цзинтао си обещаха да продължат да поддържат здрави връзки телекомуникационния и транспортния сектор, съобщава още ББС. Китай и Русия си сътрудничат като никога преди, най-вече заради глада на развиващата се китайска икономика за руски енергийни ресурси.

Азиатският гигант дава милиарди долари за покупка на модерна военна екипировка от Русия. Подобни връзки обаче не бива да бъдат надценявани, коментира ББС. През миналата година стокообменът между двете страни е бил на стойност 30 милиарда долара, което е само 1/10 от размера на търговията на Китай със САЩ.

По време на срещите на високо ниво между Русия и Китай бе договорено и продължаване на тясното взаимодействие по урегулиране на ситуацията с ядрената програма на Иран. Това се казва в декларация, подписана в Пекин след края на преговорите на Путин и Ху Цзинтао. Според двете страни решаването на иранския ядрен проблем трябва да стане с политически и дипломатически средства.

Заради позицията на Русия и Китай, Съветът за сигурност на ООН не успя да приеме декларация, призоваваща Иран да спре обогатяването на уран.

Страните също потвърдиха, че смятат шестстранните преговори по севернокорейския ядрен проблем за “ефективен начина за търсене на решение на ядрения проблем на Корейския полуостров”.

Русия и Китай потвърдиха привързаността си към по-нататъшно укрепване на международния режим на ядрено неразпространение и заявиха, че ще предприемат усилия за придвижване на техни съвместни инициативи за подготовка на договореност, която води до забрана на разполагане на оръжие в космическото пространство и въоръжена надпревара в космоса.

Русия ще продължи да оказва съдействие на Китай в присъединяването към международния контрол на ракетна технология, се казва в декларацията.

Москва и Пекин също призоваха за възобновяване на палестинско- израелските преговори.

“Страните се застъпват за бързо възобновяване на палестинско-израелския преговорен процес и в резултат създаване на суверенна, демократична и жизнеспособна палестинска държава, съжителстваща редом с Израел в мир и сигурност”, се казва в документа.

“Цялостното и надеждно урегулиране на арабско-израелския конфликт е възможно единствено по пътя на преговорите, стъпили на признатата международно-правова основа, която включва съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, а също и принципа на “територия срещу мир”, предполагат Путин и Ху Цзинтао.

Москва още веднъж потвърди привързаността си към политиката за “единен Китай”, което включва признание на Тайван като неразделна част от Китай.

“Русия и занапред ще провежда политика за “единен Китай”, като признава правителството на КНР за единствено законното правителство, представящо целия Китай, а Тайван – за неотделима част от Китай”, се казва в съвместната декларация.

В документа Русия заявява също, че “няма да доставя оръжие за Тайван”.