И малките акционери в банките ще разкриват собствениците си

БНБ ще получава подробна информация за акционерите в банките, които притежават поне 3% от акциите с право на глас във финансовите институции. Това се предлага в проекта за промени в закона за банките, одобрен днес на първо четене от парламента. Промяната в закона е едно от двете предварителни условия, поставени от МВФ за отпускане на втория транш от тригодишното споразумение. Второто условие е до 20 юли правителството да одобри графикът за повишаването на енергийните цени.

В подписания допълнителен меморандум при последната мисия на МВФ, България пое ангажимента за законодателни промени, които да предоставят по-широки правомощия на БНБ да разследва самоличността на преките и непреки акционери на банки.

Досега някои от по-малките кредитни институции използваха разпоредбите, според които от БНБ се изискваше разрешение за закупуване само на дялове над 5% в банките. Така в някои банки имаше по няколко акционера с дялове от примерно 4,99%, за които с голяма доза основание можеше да се подозира, че са свързани лица.

Новите текстове изискват акционерите с три и над три процента от акциите с право на глас да предоставят информация на БНБ за правния статут, собствениците си, деловата си дейност и наличието на свързани лица.

Промяната бе внесена от шефовете на бюджетната и икономическата комисия Иван Искров и Валери Димитров и бе приета със 137 гласа за и само 7 против. Според приетото предложение на Искров и Димитров, ако се установи, че определен акционер в банка не изпълнява изискванията, БНБ може да го задължи да прехвърли акциите си на друго лице. Според проекта БНБ може да изисква подобна информация и за акционери с под 3 % дялово участие в акциите с право на глас, но само инцидентно, при конкретно обоснована необходимост.

Само с гласовете на мнозинството беше прието друга поправка в закона, предложена от Мирослав Севлиевски - да отпадне образователният ценз за заемане на висши банкови длъжности.

След банковата криза през 1996 г. бе приет текст, който въведе лицензионен режим за банкерите с изискване те да имат само юридическо или икономическо бразование.

Според Севлиевски, сега вече няма нужда да се ограничават специалистите с друго висше образование, но с банков опит. За да си банкер, трябва да си професионалист и почтен, а дипломи за това не се издават, каза Севлиевски. Той посочи, че в много страни няма изискване за висше юридическо и икономическо образование за банкови мениджъри.

От БСП и СДС се противопоставиха на предложението, защото ограничението имало за цел да предпази страната от повторен банков срив.

Според Георги Пирински от БСП примерът с практиката в други страни не е убедителен, тъй като там обществото е сигурно, че една установена банка няма да допусне в ръководството си случаен човек. Ако някой е доказал, че е добър банков специалист и няма посоченото в закона образование, то банката би трябвало да му даде възможност да получи необходимата подготовка, допълни Пирински.

Според Муравей Радев от ОДС и двете мнения имат силни и слаби страни, но отпадането на изискванията към банкерите имало повече недостатъци, отколкото предимства.

В подкрепа на колегата си Севлиевски, председателят на икономическата комисия Валери Димитров даде за пример изпълнителния директор на фалиралата "Агробизнесбанк", който има икономическо образование, а сега е подсъдим за източването на банката.