Идентификационен вот

"Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света"
Маргарет Тачър

За първи път в новата история на България тази седмица СДС и БСП ще застанат заедно срещу правителството в опит да го свалят от власт. Това странно разположение на силите предизвиква интересни размисли и очаквания.

Елементаризирането на тази тема чрез построения от типа "синьо-червена мъгла" можем да оставим на пантофната журналистика. Ако погледнем задълбочено на това, което ни предстои през тази седмица, виждаме наличието на общи за двете партии аргументи срещу кабинета на Симеон Сакскобургготски, но и една ясна разделителна линия, която очертава специфичните за едната и другата партия стартови позиции преди дебата в пленарната зала.

Всъщност за първи път в последните дванадесет години СДС и БСП не са изправени директно един срещу друг и аргументите в дебата няма да бъдат насочени към удобната и позната цел на взаимното противопоставяне. Затова пък и двете партии имат уникалния шанс да демонстрират доколко при тях са вече налице осъзнати тези, основани на съвременните европейски политически ценности.

Това важи с особена сила за СДС. Като представители на една народна партия, политиците от дясната страна на залата по никакъв начин не би трябвало да преследват конюктурни и опортюнистични цели, въпреки че в случая с Козлодуй изкушенията в тази посока са почти неустоими. Ядрената мафия инвестира толкова много и толкова успешно през последните години в превръщането на атомната централа в свещена крава, че днес и малките деца, като ги бутнеш насън, могат да изрецитират колко безопасни са блоковете и как ще има режим на тока, ако ги спрем.

СДС добре формулира мотивите за вота на недоверие, като се концентрира върху нарушаването на Конституцията. Това е истинският център на дебата. Сините трябва по време на пренията в Парламента да помнят няколко фундаментални истини и да не допускат аргументите им да излязат извън тях:

Истина 1 - Атомната централа е само една фабрика за производство на ток, а не национална светиня. Електроенергията е стока с конкретна цена, а не обект на национална гордост или оръжие срещу враговете. Пазарните правила в единния европейски пазар важат и за енергетиката, включително и ядрената.

Истина 2 - Атомната централа е съветска фабрика за производство на ток, при това, особено що се отнася до блокове едно до четири, стара съветска фабрика за производство на ток. Както при всяка съветска машина, можеш да я кърпиш и поправяш и тя да ти служи, но никога не знаеш кога ще ти гръмне в ръцете. Безопасността на хората е по-висша ценност от печеленето на много пари.

Истина 3 - Срокът на експлоатация на блокове три и четири изтича през 2008, съответно 2010 година. Няма начин Европейският съюз да се съгласи те да работят след този срок. Тоест, изхождайки от "истина 1", трябва да се направи сметката колко губи търговското дружество АЕЦ "Козлодуй" АД от евентуалното затваряне на блоковете две или съответно четири години по-рано, колко струва изграждането на заместващи мощности, за колко време се изплащат инвестициите в тях и спорът с Брюксел да бъде на тема пари, а не на тема национална гордост.

Истина 4 - През последните дванадесет години основната политическа цел на СДС е била неизменно присъединяването на България към Европейския съюз, а не опазването на атомната централа на всяка цена. Европейското семейство съществува и се развива успешно вече близо петдесет години, защото се основава на разумни компромиси между отделните държави в него. Затова и позицията на СДС по време на дебатите за вота трябва да бъде позицията на разумния компромис, да отчита важността на този приоритет и говорителите от трибуната да не го забравят.

Тези четири истини очертават разграничителната линия между СДС и БСП при вота на недоверие. Това, за което са виновни Паси, Кунева, Ковачев и в крайна сметка Симеон е, че не зачетоха единодушното решение на парламента за обвързване на затварянето на блоковете с датата на присъединяването. По този начин те грубиянски нарушиха Конституцията и същевременно пропуснаха възможността България да подобри опциите си за приемане в Европейския съюз. С натрапчивата си мания да докажат на себе си и на света, че преговарят по-добре и по-бързо от предишното правителство, царските министри всъщност загубиха най-ценните си позиции за маневриране при преговорите с Брюксел.

Тук свършва теренът на СДС в дебатите при вота. Оттук нататък започва популисткият терен на БСП, прокламиран и защитаван от Овчаров и компания в ролята им на говорители на техните ядрени спонсори у нас и в Русия. Изковаването на маскировъчен щит от привлекателни лозунги, за да се прикрият с него нечисти цели, е сред най-добрите традиции на всяка комунистическа партия.

По време на дебатите БСП непрекъснато ще се опитва да превърне аргументите на СДС в част от този щит. Трудна, но изпълнима задача за депутатите от дясно е да съумеят да се предпазят от този капан, без това да се отрази на силата на атаките им към правителството.

Качеството на дебата ще покаже доколко са вече европейци и християндемократи тези, които избраха за свой лидер заместник-председателката на Европейската народна партия. И нека да помнят пророческите думи на Маргарет Тачър, преди да запеят дует с нашенските безсрамници.

*Статията на Александър Божков е публикувана във в. "Дневник"