Идеята за пещери на концесия се възражда отново

В края на правителствения мандат, парламентарната комисия по околна среда и води се присети за проектозакона за пещерите, приет от кабинета преди повече от 4 години и реши да го гледа на първо четене в сряда.

Приемането му ще уреди собствеността на повече от 5500 пещери у нас, които в момента са с неизяснена собственост и не е ясно кой носи отговорност за експлоатацията, поддръжката и опазването им. Една част, около 120, са защитени със заповед, други са в защитени територии, но около 5000 пещери не подлежат на никакъв правен режим, а често общините ги актуват като своя собственост.

С одобрението на закона всички пещери стават публична държавна собственост и ще се отдават на концесия.

Лицата, придобили собствеността или ползването на пещерна инфраструктура до влизането в сила на закона, както и лицата, които в момента осъществяват стопанска дейност там, могат в срок до една година от влизането му в сила да подадат молба за предоставяне на концесия.

Ако дружествата, които в момента предлагат туристически услуги в пещерите, не желаят да станат концесионери, обектите ще бъдат отдадени на концесия в открита процедура.

"Интерес ще има за концесиите на най-много 10 пещери, например Леденика, Магурата, Съева дупка и т.н.", каза за Mediapool Петър Берон, един от вносителите на текста и председател на българската Федерация по спелеология. По думите му концесионерите ще имат право да развиват туристическа, учебна и научна дейност, но не и стопанска като инсталирането на гъбарници например. Изключение ще има за камерата за шампанско в пещерата Магура.

Законът предвижда създаването на Национален съвет по пещерите като консултативен орган към министъра на околната среда и водите, който ще се занимава с отдаването на пещерите на концесия, а изпълнителната агенция по околна среда ще изготвя годишен отчет за състоянието на скалните кухини.

Законът въвежда категоризация на пещерите – такива с научно и културно значение, със специално значение (свързани с водоснабдяване и отбрана), с национално значение и без особено значение.

Всички те ще бъдат вкарани в специализирана карта, регистър и информационна система. Такъв регистър вече е изготвен на хартия от Федерацията по спелеология и държавата ще отпусне средства на сдружението, председателствано от Петър Берон, за да се създаде електронна база данни.

Законът въвежда забрана за да се замърсяват стените, въздуха и водите в пещерите. Не се допуска и пробиването на отвори, използването на експлозиви, предизвикването на вибрации и на шум, който надвишава 45 децибела, изхвърлянето и складирането на предмети, паленето на огън, строителните и монтажните работи, освен в случаите на предоставяне на концесия.

Забраняват се и всякакви действия, които водят до унищожаването на исторически рисунки и надписи в пещерите, отстраняването и преместването на елементи от тях, безпокоене на животните, обитаващи постоянно или временно пещерите, както и пренасянето на гнезда или леговища на животни и др. Глобите са от 500 до 10 хил. лева за физически лица и от 1000 до 20 хил. лева за юридически.

Контрол за спазването на закона ще се осъществява от директорите на природни паркове и от началниците на регионалните управления по горите, директорите на регионалните инспекции по околна среда и води или упълномощени от тях лица, от регионалните органи на МВР, Министерството на отбраната и т.н., в зависимост от статута на пещерата.

Законът за пещерите е вкаран като последна точка в дневния ред на комисията по околна среда в Народното събрание и е вероятно депутатите да не стигнат до него, казаха от комисията. Още по-малко вероятно е да се стигне до приемането му от настоящия парламент.