Идеята за размяна на Симеон и Първанов е опасна, при ротация между царя и Станишев липсват гаранции

Солиден ли Ви се струва аргументът на Политическия съвет на НДСВ, че Симеон Сакскобургготски е единственият гарант за изпълнение на националните приоритети?

Естествено, тези аргументи са чисто партийни. Тежестта, която НДСВ придава на тези аргументи е прекалено силна и няма да убеди потенциалните коалиционни партньори - не само участниците в лявоцентристка коалиция, но и тези от евентуална дясноцентристка. Голяма част от потенциалните десни партньори също са категорични, че не биха приели коалиция, в която премиер да е Сакскобургготски.

Как си обяснявате това втърдяване на позицията на НДСВ?

Очевидно големият и реален проблем на НДСВ е как да съхрани своята цялост при условие, че лидерът им Симеон не е премиер. В такъв случай наистина съществуват сериозни рискове тази партия да се разпадне като политическа сила. Това може да стане независимо в каква коалиция би се оказала НДСВ.

БСП от своя страна засега също не отстъпва от позицията си, че следващият министър-председател трябва да е техния водач Сергей Станишев. Докъде ще стигне това взаимно извиване на ръце?

Най-крайната точка, до която може да стигне в този сюжет, е предсрочни избори. БСП би могла да отстъпи до варианта премиер да е някоя общоприемлива за евентуалните трима участници в коалицията политическа фигура. Левицата обаче категорично не би отстъпила поста на Симеон.

От НДСВ лансираха и друга идея - размяна на постовете на държавния глава Георги Първанов и министър-председателя Сакскобургготски. Резонна ли е идеята за подобно сериозно разместване на държавнически пластове?

Не само, че не е резонна, дори е опасна. Тази идея предполага продължаване на поведението "подмяна на вота на гласоподавателите". Георги Първанов беше мажоритарно избран от солидна част от българските граждани. Подобни упражнения сред политическата класа засилват и без това негативните настроения срещу политиците и партиите. Те работят единствено в полза на Атака, защото търпението на хората се изчерпва.

Кой от политическите играчи би спечелил от едни предсрочни избори?

Ще загубят всички, независимо от получения изборен резултат. След цялата серия от упражнения, които продължават и в момента и ще наблюдаваме до сформирането на някакво правителство, ще се стигне дотам, че избирателната активност да бъде несъмнено по-ниска. Не бих се учудил, ако тя е от порядъка на 30-40%.

Много съмнително е, че някой ще спечели под формата на ръст на гласовете, които ще получи в сравнение с вота на 25 юни. Възможно е в този смисъл ДСБ и Атака да спечелят частично като процент, а не като абсолютни гласове. ДПС и БСП също могат да спечелят. Социалистите със сигурност ще влязат в следващата предизборна кампания по-радикално, което ще върне част от крайните леви, които отидоха в Атака на предходните избори. Иначе ще загубят ОДС, БНС, НДСВ, защото няма да имат ресурса - и финансов, и мобилизационен, с който разполагаха на предишните избори.

Със сигурност обаче от това развитие със сигурност няма да спечели политическата система. Всички ние ще загубим поради вече почти сигурното отлагане на членството на България в ЕС.

Кое е най-разумното политическо решение?

Най-доброто решение си остава този парламент да излъчи едно стабилно мнозинство, без значение дали то ще е голямо или малко. Важното е да свърши онези належащи неща, които се очакват от европартньорите ни и от българското общество.

Какъв смисъл влагате в определението "стабилно" мнозинство в този случай?

Нямам предвид това мнозинство да е голямо. То може да има подкрепата на 120-130 депутата стига да е стабилно в елементарния смисъл на думата - те да осигурят подкрепа на кабинета в необходимото време за тези нетърпящи отлагане реформи.

Всички наблюдаваме как парализата на изпълнителната власт води до пълната абдикация на държавата от функциите си, които гражданите ѝ възложиха. Видяхме как реагира държавата при бедствията, които сполетяха цялата страна, парализа има и при някои сделки, които са стопирани, има нарастващи проблеми в здравеопазването и образованието. Проблемите не са само външни, т.е. свързани с изискванията на ЕС.

Кой е най-добрият вариант за коалиционно управление, за да има такова стабилно мнозинство?

Моят възглед си остава - най-добрият вариант е тройна коалиция между НДСВ, БСП и ДПС. Още повече, че експертните преговори показаха, че са възможни разумни компромиси. Те стигнаха до една достатъчно балансирана програма, която е в състояние да отговори на всички онези потребности, които има и обществото, и ЕС. 

Доколко обаче е реалистично такава коалиция да се случи?

Мисля, че все още има шанс тя да стане факт, докато все още тече диалог между преговарящите. Имам усещането обаче, че БСП и ДПС вече ще се уморят да водят този диалог и ще се опитат сами по някакъв начин да формират правителство. Ако това не се случи, НДСВ ще поеме мандата за сформиране на кабинет.

БНС вече участва в преговорите. Как Ви се струва този вариант за коалиция без НДСВ?

Никога не можем да бъдем сигурни в позициите на БНС.

Разбирам сложността на задачата. Ако обаче партиите не осъзнаят рисковете - и националните, и собствените партийни от продължаването на това поведение, няма сила, която би им помогнала да направят рационалния избор и навярно тогава алтернатива ще си останат изборите.

В предизборната кампания на НДСВ най-запомнящият момент беше заявката на Симеон, че няма да подкрепи ляво управление. Как трябва да действа сега партията, за да оправдае очакванията на избирателите си?

В преговорите между НДСВ и БСП се стигна до една програма, подготвена от експертите, която очевидно не е платформа за ляво управление. Бяха направени някакви разумни компромиси и липсват заложени рискове. Стигна се до една разумна, балансирана, изпълнима и дейна платформа.

В този смисъл няма никакво основание нито една от участничките в преговорите сега да се вживява като измамена и подведена. Когато се наложи рационалното мислене като начало на разговорите, явно компромисът се намира. Именно за това не очаквам особена колизия за електората на НДСВ.

В момента проблемът всъщност е поразяващата липса на рационално политическо мислене и поведение на партийните лидери. Оставаме с чувството, че водещи са не дори  партийните интереси, а някакви личностни амбиции и проблеми.

От вчерашната реакция на НДСВ (партията задължи Симеон да не отстъпва премиерския пост - б.р.) разчитам, че политическото ръководство, което не вижда себе си професионално във формулата на бъдещия коалиционен кабинет, именно затова не го приема. Така обаче жълтите подлагат на риск и националните, и партийните интереси на формацията си.

Лансира се и още една възможност - за ротация на управлението. Как Ви се струва тя?

Съществуват европейски прецеденти. Склонен съм да го разглеждам и като възможен вариант в български контекст, тъй като в този случай рисковете не са чак толкова големи като при варианта с ротацията на Първанов и Симеон.

Силната страна в един такъв сюжет е, че премиери ще бъдат наистина политически лица, които носят политическа отговорност. Имам предвид ротиращите се Сакскобургготски и Станишев.

Не мисля обаче, че и този сюжет е лесно постижим, макар да е що годе смислен.  Тук обаче също има спорни моменти - къде са гаранциите, че при изтичането на първата част от ротационното управление на НДСВ, тази партия няма да се разпадне при премиер Станишев? В този случай, за втория мандат няма да има оцеляло мнозинство.