Икономическите досиета на прехода – или как богатите станаха такива

Икономическите досиета на прехода – или как богатите станаха такива

Икономическите досиета на прехода – нова тема от българското всекидневие. Има или не такива документи не е ясно, но е факт, че за 20 години не малко българи станаха собственици на заводи, недвижимости, сериозни банкови авоари.

От друга страна обикновените хора се питат как богатите постигнаха своя успех?

Предприемачът на прехода

В началото на 90-те години поради липса на експертни мнения се лансираше фолклорната версия за натрупване на капитали - “комунистическите куфарчета”, пълни с пари, раздавани на хора, приближени на комунистическата власт.

По-късно на сцената излезе силовият модел – на т.нар. мутри и техните кукловоди – стари и по-млади комунистически номенклатури, които забогатяват чрез насилието по улиците.

В края на 90-те се очерта т.нар. “модел РМД-та”, при който определени хора от управляващата партия приватизират за жълти стотинки големи държавни предприятия.

След 2000 г. се оформи нов модел - бизнесмен -държавен служител, дипломат, кмет, съдия, прокурор, полицай, депутат, министър. Този модел, който е в стихията си днес,  е доказал силата си и се базира на тясната връзка "бизнес-държава/партия/община”.

С подкрепата на дадена партия предприемачът заграбва колкото може повече ниши и бизнеси. С политически чадър той става монополист в съответната сфера, като държавата или общината охранява периметъра му. Алкохолният бизнес, безмитните магазини, хазартът, части от транспорта, строителни фирми на инфраструктурни държавни проекти са местата, където този модел разцъфтява. Последните местни избори утвърдиха точно този бизнес-модел. В замяна те щедро финансират изборни кампании на различни нива. Основните цели на този бизнес са обществените поръчки и европейските фондове. 

Средната класа и блатото

Според социологическо изследване на "Галъп" у нас около 1/3 от хората принадлежат към  т.нар. "средна прослойка“. За съжаление едва 13% от тях имат свои бизнес – т.е. те са автентична буржоазия, която залага не на държавата, а на пазара и либералната икономика. Процентът е малък, но добрата новина е, че това са сравнително млади хора (активна възраст до 45 години), които управляват малки и средни фирми.

Според проучване на БСК  58 % от тези хора разчитат на европейските фондове, за да се развиват. Това, което им пречи е липсата на квалифицирана работна ръка и  бюрокрацията (по 52%), нелоялната конкуренция (35%), корупцията (32%).

Общото правило е, че средната класа се е оформила след, а не в хода на първоначално натрупване на капитали. В сила ли е това и за България?

Според експерти средната класа у нас едва е подала носа си от блатото на първобитния пазарен бульон. Тече надпревара с времето. От това кое ще надделее – първобитният капитализъм или ценностите на средната класа – ще зависи обликът на България през идните десетилетия.

Резултатът ще е ясен в рамките на едно поколение. Едва тогава ще се разбере кой модел на правене на бизнес у нас трайно и масово ще се установи – държавно-частният (олигархичен) или пазарният.

Когато корупцията бъде изтласкана в периферията, това ще е знак, че има автентичен пазар. Средната класа няма нужда от корупция, за да живее. Тя е точно толкова заможна, колкото да може да си позволи морал, порядъчност и спазване на правила.

Според Агенцията за приватизация 92.5% от държавните предприятия, подлежащи на приватизация са вече частни. Срещу 11.3 млрд. долара български предприемачи купиха 61% от всички държавни предприятия. В България 90% от БВП се произвежда от частния сектор. За 2007 г. (една от най-добрите като икономически показатели) бизнесът е генерирал БВП според данни НСИ от 28.9 млрд. евро, по 3753 евро на човек на от населението.

За Словакия данните са 88 млрд. долара, за Унгария 152 млрд. долара, за Чехия – 187 млрд. долара, за Гърция 133 млрд. евро. Четирите държави са сходни като размер на населението и територия с България.

Изследване на Световния икономически форум дават допълнителни щрихи към образа на българския бизнес. Той е на 79-мо място по конкурентоспособност (от 131 държави), 65-мо по технологично развитие,  47-мо по макроикономически резултати, 83-мо по фирмена конкурентоспособност. Компаниите нямат адекватна политика към човешките ресурси, неефективни са като маркетинг и мениджмънт.

Държавата и бизнесът –двойка злодеи

Според Румен Аврамов, икономист, изследващ икономиката през последния век, стопанството на България е резултат от изградената с години мека връзка между капитала и държавата.

Държавата е декапитализирала всичко по пътя си, но е оставяла и да бъде декапитализирана, превръщайки се в агент на всевъзможни обществени групи.

Затова в България не се ражда автентичен капитал. Частният ни капитал винаги е живял чрез държавата. При разпадането си социализмът раждат нови и перверзни форми на квази- социализъм, част от които са аферите, разтърсващи страната от години.

През Третата държава се е проявил своеобразен "капитализъм без капитал", а малкото капитал засилвал разпределителната функция на държавата. Този порочен кръг няма да бъде прекъснат, докато не се появи ”истинска” буржоазия и средна класа, прогнозира Аврамов.

От базисните икономически характеристики на либералния модел България засега покрива само изискването за ниски данъци, а държавните разходи са огромни – 40 -43 % от БВП , в либералните държави той е 25 %.

През първото десетилетие на миналия век според експерти са заложени три от стълбовете на българския стопански манталитет, които определят и развитието ни – кооперативизъм, етатизъм, корупция.

България е повърхностно модернизирана държава според повечето историци. Движещата сила на българската промяна винаги е идвала отвън. Глобализацията сега ще остави по-малък периметър на стопанския провинциализъм. В този смисъл мнозина се надяват, че чрез пресата на Брюксел корумпираният климат на правене на бизнес в България ще почне да поддава.

 *Статията в economynews.bg e под заглавие "Държавата и бизнесът – двойка злодеи"

Споделяне
Още от Бизнес