Икономистите не са ентусиазирани от заявките за харчове на социалния министър

Икономически анализатори посрещнаха сдържано вижданията на министър Емилия Масларова за политиката на правителството по доходите, пенсиите и социалните помощи. Изкуственият ръст на бюджетните заплати няма да доведе до увеличаване на заплатите в частния сектор, а увеличението на пенсиите трябва да идва от осигуряването в частните фондове, а не от обществения НОИ, опонираха те.

В понеделник в интервю за в. “24 часа” социалният министър обяви няколко от основните точки на програмата си. Сред тях тя сложи на първо място еднократно увеличение на бюджетните заплати с 15% от 1 януари догодина или от 1 март, но със задна дата, вдигане на минималната заплата на поне 160 спрямо сегашните 150 лв., нарастване на дела на пенсиите в брутния вътрешен продукт (БВП) от сегашните 8.9 на 10 % в края на мандата на правителството след 4 години. Министърът обеща да се започне веднага със създаването на т. нар. “сребърен инвестиционен фонд в подкрепа на държавното обществено осигуряване”, в който ще се трупат средства на капиталов принцип в подкрепа на държавното обществено осигуряване.

Масларова ще поиска увеличение и на разходите и обхвата на програмата за временна заетост “От помощи към заетост”, повече средства за хората с увреждания и за “финансиране на новите идеи в семейната политика“.

Министърът ще настоява за данъчни облекчения за бизнеса, който прави дарения в засегнатите от наводненията райони.

Песимизъм за данъчните преференции

Вижданията на Масларова за социалните харчове и политиката по доходите може да се сблъскат с тези на новия финансов министър Пламен Орешарски. Веднага след като зае поста той заяви, че ще се опита да се придържа към твърда консервативна фискална политика, независимо че е наясно, че ще бъде подложен на натиск за развързване на кесията.

Потърсен за коментар, доскорошният финансов министър Милен Велчев предвиди пред Mediapool, че може и да има сблъсък между Орешарски и Масларова за политиката по доходите, за исканията за повече пари за социални разходи и за данъчните облекчения.

Велчев не е изненадан от обявения ръст на минималната заплата, защото той е планиран и в предизборната програма на НДСВ и вече е договорен с МВФ от предишния кабинет. Според него фондът няма да е против еднократното вдигане на бюджетните заплати, ако то е съпроводено със свиване на числеността на администрацията и общите разходи за заплати се запазят.

Фондът е против безконтролното вдигане на парите за заплати на държавните служители, напомни Велчев.

Не считам, че сегашният кабинет няма да се съобрази с МВФ, защото в коалиционното споразумение е записана изрична точка да се поддържа добрата договореност с фонда, каза Велчев. Двугодишното предпазно споразумение между България и МВФ изтича през август 2006 г.

Според бившият финансов министър, специални данъчни облекчения за бизнеса няма да срещнат подкрепа в парламента.

И икономистът от анализаторското звено “Индъстри уоч” Георги Стоев не приема предложението за данъчни преференции и обяви за грешен този подход за решаване на структурни въпроси, каквито са възстановяването на наводнените райони. Сметката сигурно ще покаже, че разходите за администриране на облекченията ще са по-големи от ползата от тях, смята той. Не може и да се прокара разделителна линия кой колко е пострадал от бедствията, какво е вложил и загубил, кое е дарение и кое е инвестиция, каза Стоев.

Според анализатора най-ефективният начин за подпомагане на пострадалите от бедствията са директните помощи на ръка, а не заобиколната и по-скъпа система на облекчения, опростявания или намаления на данъци, изкупуване на продукция на завишени цени или други индиректни форми на държавно подпомагане.

Ръстът на бюджетните заплати няма да доведе до ръст в заплатите в частния сектор

Ръстът на бюджетните заплати с 15% не е оправдан и няма причини да се прави, смятат анализаторите. Според Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика, БСП в лицето на Масларова е направила известно отстъпление от обещаните 20% в червената предизборна програма и може да се приеме, че вероятно ще се направи още веднъж редукция на обещаното до по-нисък процент.

Ако увеличението на бюджетните заплати се прави, за да се подбутнат заплатите в частния сектор, това е погрешна тактика, смята Чобанов. Според него е погрешно и увеличението на минималната работна заплата. Това увеличение само излага на риск нискоквалифицираните работници да не могат да си намерят работа на светло, защото работодателите не могат да им плащат, каза икономистът.

На всеки 10 лева над сегашната минимална заплата работодателят харчи 13 лева, каза Чобанов и призова изобщо да се премахне минималната заплата, която и без това е излишна след въвеждането на минималните осигурителни прагове, на които работодателите са длъжни да осигуряват хората си, а често тя е по-ниска от тези прагове.

И Георги Стоев изрази скептицизъм за ефекта от повишаването на бюджетните заплати с 15%. Той пресметна, че номиналният ръст ще отговаря на около 9% реален ръст. Ако това се съпроводи със съответното намаляване на броя на държавните служители средно с един на десет заети, няма да има проблем, каза той. Според икономиста се е появила бледа надежда, че ще има съкращаване на държавния апарат със създаването на министерство, отговарящо за административната реформа.

Стоев също е на мнение, че вдигането на минималната работна заплата увеличава сивата заетост.

БСП отново поставя грешно приоритета върху държавните пенсии

Увеличението на пенсиите трябва да става за сметка на втория пенсионен стълб – личните сметки на всеки осигурен, а не на НОИ, смята Димитър Чобанов от Института за пазарна икономика. Бързите сметки показват, че 1.1% ръст на дела на пенсиите в БВП, какъвто предвижда Масларова, отговаря на 400-500 млн. лв. Откъде ще се вземат тези пари при непрекъснатия ръст на дефицита в бюджета на НОИ, попита икономистът.

Според него решението е в стимулирането и развитието на втория осигурителен стълб - капиталовия, а не в държавното осигуряване.

Ако са нужни 400 млн. лв. за увеличение на пенсиите, министър Масларова може да поиска да ѝ дадат тези пари от бюджетния излишък, вместо с тях да се поправят разрушените от пороите пътища. Може и да преговаря с колегата си Стефан Данаилов и да вземе 12-те милиона бюджетни средства за културата, иронично предложи Георги Стоев. Така проблемът с пенсиите ще се реши за кратко, но няма да спаси от гръмване НОИ, което се очаква да стане към 2011 година, ако не се вземат мерки, смята икономистът.

Той също е на мнение, че е грешна стратегията да се мисли за държавно гарантиране на пенсиите и да не се стимулират вложенията на хората в частните пенсионни фондове.