Илия Павлов: Държавата сме ние*

Публикуваме със съкращения интервюто на президента на MG Корпорация Илия Павлов пред в."Пари" :

През последните няколко години MG Корпорация се очерта като един от големите инвеститори и не само в България, но и на територията на Югоизточна Европа. Известно е, че инвестирате в туризма в страни като Хърватска, Черна гора и Словения. Как оценявате условията за бизнес и какви са другите ваши инвестиционни планове в региона и в България?

MG разглежда региона като нещо цяло. България вече има двустранни спогодби с много от страните в региона, което практически означава облекчения или свободно движение на капитали и стоки. Това ни създава предпоставка да можем да планираме развитието на компанията в регионален мащаб. Възнамеряваме в региона да се развиваме в секторите, в които се развиваме и в България, в основните наши направления: инфраструктурно развитие, енергетика и минерални ресурси; туризъм и недвижимости; хранителни масови товари.

Стана известно, че Минстрой е една от основните български компании, които възнамеряват да участват в проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис. Как оценявате възможностите на българския бизнес да участва в такива международни проекти и коя от двете възможности, които се обсъждат - строителството да се поеме от частни компании или за целта да се създадат държавни структури , би била по-печеливша според Вас?

На този етап ще се въздържа да коментирам едната или другата форма на развитие на проекта, но само искам да кажа, че в стремежа си държавата да контролира такива проекти, обикновено ги проваля. Такъв беше случаят с Топенерджи и с газовите доставки. Докато ние бяхме в проекта, бяхме извоювали 50% българско участие. Държавата искаше тя да вземе тези 50%. Да, взе ги, след това ги продаде на руската страна почти без пари и днес в този проект България притежава нула процента.

Понеже аз не искам това да се случи отново, моята позиция ще бъде твърда по отношение на това, че българският национален капитал, независимо дали ще е в лицето на Минстрой или на други компании, трябва да участва равнопоставено. Националният ни капитал не е по-малко конкурентоспособен, а също е в състояние да се мобилизира за всеки един по-голям проект, който има икономически смисъл. Ако проектът има икономически смисъл, всяка една от страните ще мобилизира ресурси, ако пък няма - то самият пазар ще го отстрани.

А имате ли някакви опасения по отношение на участието на националния капитал в този проект?

Смятам, че днес хората в държавната администрация са по-зрели от времето, когато провалихме газовия проект, и се надявам, че натрупаният емпиричен опит няма да даде възможност да се стигне до грешни решения, независимо че днес сме свидетели на алтернативни виждания.

Бихте ли посочили някакви конкретни цифри - колко сте инвестирали, колко ще инвестирате в туризма?

Нашата цел е да имаме около 10 хил. легла, 4- и 5-звездни хотели и курорти у нас. Към същото се стремим и за адриатическата част - Словения, Хърватска и Черна гора. Разбира се, няма да пропуснем и други важни градове в региона, където също инвестираме в бизнесхотели.

Държавата помага или пречи?

Мисля, че държавата сме ние. И всичко полезно за нас е полезно и за държавата. Когато компаниите осигуряват нормалното съществуване на хората, това е едно държавническо поведение. А самата държава като инструментариум е създадена, за да обслужва тези интереси.

Господин Павлов, появиха се разнопосочни оценки за икономическото състояние на държавата. Вие като представител на едрия български капитал как оценявате условията, при които работите? Кои проблеми, свързани с бизнесклимата, смятате, че не търпят отлагане и следва да се решат незабавно?

Мога да кажа, че при сегашната ситуация се създаде едно спокойствие. Както неотдавна премиерът каза, трябва да се отървем от скандаломанията, да седнем по работните места и всеки да се опита да прави това, което може, за да допринесе с нещо за своята държава и народ. Да престанем да сравняваме периоди и да се опитваме да бъдем компетентни по всичко. Аз твърдя, че в държавата в момента има нормален климат за работа, има комуникация. Всеки представител на бизнеса може да комуникира с всеки представител на държавата и като че ли държавната администрация осъзна, че е длъжна да отговаря на всеки един, който я запита за нещо, свързано с бизнеса.

От друга страна, разбира се, има още много какво да се желае. Може много по-динамично да се отнасяме към фондовете за присъединяване, да използваме по-динамично и програмни фондове, които съществуват в ЕС и които пряко биха повлияли върху заетостта в страната и върху проекти като Бургас - Александруполис, ремонт на пътища и жп линии, проекти по линия на селското стопанство и т. н. Това би тласнало съществено и повишаването на благосъстоятелността на хората, както и на GDP /БВП/ като основен фактор. Това определено би могло да се желае.

Няма как да не Ви запитам за Бизнес клуб Възраждане, Вие сте един от неговите учредители. Как ще коментирате досегашната работа на съвета за икономически растеж към правителството, който, известно е, беше създаден по инициатива на клуба? Какво конкретно очаквате да направи този съвет за възраждане на българската икономика?

Ще отбележа на първо място, че това е една голяма крачка - създаването на такава институция, която координира усилията на бизнеса и администрацията в подпомагане работата на изпълнителната власт. Аз лично имам известни бележки към модела на функциониране, тъй като смятам, че икономическият растеж е по-дългосрочна задача. Той първо определя своите цели, а хората не се занимават оперативно, ежедневно или ежеседмично, за да променят мненията си. После да се набележи какво можем да очакваме като икономика през следващите 3, 5, 10 или 20 години, какви сектори ще развиваме и тогава - какви оперативни задачи ще изпълняваме и решения ще взимаме.

Независимо дали е при това, при следващото или при по-следващо правителство, за да постигнем един ден нашата близка средносрочна или дългосрочна цел. Това трябва да е първата задача на Съвета за икономически растеж. Втората му задача е да работи за начините и средствата, с които биха се постигнали тези основни цели. Или ако приемем, че сме решили туризмът или енергетиката, или преносът на газ и т. н. да са приоритети, вече да започнем да мислим как да построим нашето законодателство, данъчната ни политика, кредитната политика, за да може тези отрасли да бъдат стимулирани. И да ги стимулираме не с очакването, че ще се случи от днес до утре, а след 12 месеца, след една, три или десет години.

Да разбирам ли в такъв случай, че държавата все още няма ясна визия кои са стратегическите за България отрасли?

Не бива така да се разбира. По-скоро говоря за начина, по който трябва да се опитваме да тласкаме кораба. Първо трябва да се определят целите, а после да се занимаваме с оперативните задачи.

*Заглавието е на mediapool.bg