Има ли ощетени при квотния прием на момичета и момчета в българските университети?

Създава ли дискриминация принципът за приемане на студенти чрез квоти за мъже и жени? Това е казусът, който ще разгледа Комисията за защита от дискриминация. Заседанието ѝ ще бъде насрочено в края на месеца, съобщи за Mediapool председателят на комисията Кемал Еюп.

Сигналът е подаден от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека (АЕИПЧ) по повод на това, че всяка година Софийският университет (СУ) определя квоти за прием на момчета и момичета в специалността “Българска филология”, редовно обучение.

За тази година обявеният прием 40 мъже на 70 жени. Което означава, че дори да отговарят на останалите условия, като показан добър резултат на изпитите, едни и същи за момчета и момичета, кандидатите от двата пола ще бъдат класирани и по допълнителен критерий, който вече ги поставя в неравностойно положение и ги дискриминира.

Както може да се очаква, юристите и представителите на академичната общност са на противоположни мнения по този въпрос.

Според вносителите на жалбата квотният принцип нарушава правото на равнопоставеност между половете. От другата страна ректорът на СУ, например, защитава квотната практика с мотива, че това помага за равното представителство на мъжете и на жените в дадена професия и компенсира количественото превъзходство на единия пол.

Конкретният сигнал е подаден срещу квотния прием само в една специалност, но традиционно в СУ почти всички специалности имат различен брой места за момичета и момчета. Определянето на квоти под една или друга форма е практика не само в най-стария университет, но и в по-голяма част от висшите училища в страната.

Данните на Националния статистически институт показват, че през последните пет години студентките са средно между 10-13 хил. повече на година от студентите. За миналата академичната година от общо 243 464 студенти момичетата са били 130 156, а момчетата – 113 308 или с над 16 хиляди по-малко.

Това реално може да се дължи на различни причини - на феминизирането на висшето образование, на факта, че в България от десетилетия се раждат повече момичета, отколкото момчета, на социална мотивация и други.

В същото време всеизвестен е фактът, че кандидат-студентките влизат в университета с доста по-висок бал от този на кандидат-студентите. Но и това не се отнася за всички специалности – традиционно, макар и може би малко предразсъдъчно, се смята, че жените са по-добри в хуманитарните дисциплини, като педагогика, филология, журналистика, а мъжете – в техническите и точните науки, като информатика, математика, инженерство.

Има или няма дискриминация

Приемът на студентите чрез квоти създава дискриминационно третиране и на двата пола, както при кандидатстването, така и при класирането на кандидатите, обясни Гинка Черничерска, адвокат от АЕИПЧ.

Момчетата са ощетени, понеже за тях са определени по-малко места за прием в дадени специалности. В същото време момичетата са онеправдани при класирането, тъй като влизат в университета с доста по-висок минимален бал от конкурентите си от другия пол.

Според юристите феминизирането на някои професии не е достатъчно оправдание, за да се въведат квотите.

В Закона за защита от дискриминация действително е разписано, че може да се предприемат мерки, за да се предотврати евентуална неравнопоставеност, но само ако това не може да стане чрез други мерки, каза Черничерска, като обясни, че мерките могат да се вземат само държавни органи, а университетите са автономни.

Проблемът с феминизирането на някои професии не стои само пред България. Но другите страни са го решили всяка за себе си чрез по-добра система за оценяване или въвеждане на тестове, на които еднакво добре се справят представителите и на двата пола, допълва тя.

Моят опит показва, че тестът не е най-подходящата форма за изпит, особено при хуманитарните специалности, където образното мислене е много по-важно от папагалското учене, обясни пред Mediapool проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет.

Той се аргументира, че чрез квотите учебното заведение се опитва да премахне дискриминацията, която е “природно заложена”.

На тази възраст момичетата узряват по-бързо, а момчетата са значително по-разсеяни и като резултат това води до феминизация на някои специалности и професии, обясни той.

Следването във висше училище не е зубрене, а начин на живот и не мисля, че е нормално в дадени специалности да се обучават само момичета, уточни Биолчев.

На твърдението, че липсва обяснение как се определя различния брой места за момичетата и момчетата Биолчев отговори, че това е система, която се прилага от години и досега не е “попречила на никого”.

Като писател и творец мога да кажа, че животът е много по-богат от механичното спазване на правилата, каза той.

“Добрите” и “лошите” квоти

Според ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Борислав Борисов могат да се разграничат два вида квоти – едни, които дискриминират, и други, които гарантират правата на двата пола.

Квотата, която определя при приема броя на момичета към момчета да е в съотношение 50:50 е целесъобразно да остане, тъй като се запазва равнопоставеността между двата пола, обясни пред Mediapool той.

Той също споделя позицията, че въвеждането на свободен прием на студенти веднага ще доведе до феминизиране на специалностите. Преди около 10-12 години ние премахнахме квотите и се случи именно това, уточни проф. Борисов.

По думите му приемането на студенти трябва да е съобразено с характера на различните професии и с чисто биологичните особености на всеки пол. Като пример той посочи, че в Минно-геоложкия университет е нормално да има по-малко момичета, а в педагогическите факултети да има повече.

От друга страна, Борисов смята, че “лошите” квоти – тези, които регламентират, че ако за една специалност може да се кандидатства с изпит по няколко различни предмета, то приемът е пропорционален на броя на кандидатите, които са се явили на дадения предмет, трябва да се премахнат.

Така на практика се случва, че кандидат-студент с тройка по история е приет, а този с 5 по математика – не, обясни той. Затова от догодина този принцип се премахва в нашия университет, подчерта Борисов.

А какво става като махнем квотите?

За първи път от тазгодишната кандидат-студентска кампания класирането в Техническия университет – София (ТУ) ставаше на свободен принцип, като момичета и момчета се конкурираха помежду си в една обща, а не в две различни класации, както бе досега.

По думите на ректора на ТУ проф. Камен Веселинов пред Mediapool това е довело до известни промени в броя на студентите и студентките, но в никакъв случай не може да говори за драстични разлики.

Последствията от тази промяна, която ние обмисляме от известно време, бяха очаквани. Като цяло броят на момичетата в нашия университет намаля, обясни той.

Това обаче не важи за всички специалности – момичетата в инженерните специалности са по-малко, но за сметка на това те са повече в курсовете с икономически профил, коментира Веселинов.

Всички се борят срещу дискриминацията на интелектуално ниво, затова решихме да премахнем ограниченията и да направим свободен прием, обясни решението на ТУ той.

Веселинов каза още, че и неговият университет е бил съден за квотния принцип, но Върховният административен съд е отхвърлил жалбата. Нашето решение няма нищо общо с това, допълни той.