Имиграционната политика на Австралия: пример за подражание или позор?

Имиграционната политика на Австралия: пример за подражание или позор?

В Европа и САЩ антимигрантски настроените популисти днес се чувства силна, а Австралия се гордее с драконовската си политика - с оспорвана, но ефикасна стратегия, внушила на мигрантите да стоят далеч от бреговете ѝ.

Откакто управляващите консерватори възприеха тази твърда линия към нелегалните - вече пет години, Канбера получава и похвали, и остри критики.
 
Преди това отчаяни мигранти от Афганистан, Шри Ланка и Близкия изток, отплавали от Индонезия, акостираха почти всекидневно по северното крайбрежие на огромната страна.
 
Около 1200 корабокрушенци се издавиха в тези води и правителството обяви нулева толерантност с мотива, че се бори срещу каналджиите и трябва да разубеди преселниците, рискуващи живота си.
 
Корабите с мигранти редовно бяха връщани от австралийски военни кораби; тези операции в открито море се пазеха в най-дълбока тайна.
 
Успелите все пак да минат между капките бяха пращани в отдалечени бежански лагери в Тихия океан - в Науру и Папуа-Нова Гвинея. Дори да определят като основателни молбите им за убежище, властите не ги допускаха на австралийска земя.
 
Тази политика се увенча с успех, доколкото броят на пристигащите се сви като шагренова кожа, но тя раздели общественото мнение и влоши репутацията на страната в чужбина. 
 
Правозащитниците и ООН започнаха остро да критикуват богатата страна, обърнала гръб на уязвимите. От лагерите изтичаха данни за насилие срещу държаните там, за случаи на депресии и самоубийства.
 
"Добра идея"
 
В Европа и САЩ обаче редица представители на популистката десница взеха да сочат Австралия за пример.
 
Ръководителката на френския Национален сбор (бившия Национален фронт) Марин Льо Пен, британският националист с антиимигрантска нагласа Найджъл Фараж и новият италиански вътрешен министър от крайната десница Матео Салвини са казвали, че Австралия е пример, достоен за подражание. 
 
Малко след встъпването си в длъжност американският президент Доналд Тръмп проведе труден разговор по телефона с австралийския премиер Малкълм Търнбул. 
 
Но що се отнася до имиграцията, двамата откриха допирни точки.
 
"Това е добра идея. Трябва да го направим и ние. Вие сте по-лоши от мен", подхвърлил според "Вашингтон пост" на събеседника си стопанинът на Белия дом.
 
Аналитиците отбелязват, че Канбера е успяла да сложи край на мигрантския наплив, но е трудно да се следва нейният модел. 
 
Австралия е остров-континент, разположен в опасни води, а голяма част от вътрешността на страната е много негостоприемна.
 
"Разликата е много голяма. Европа и САЩ имат сухопътни граници и е много трудно да попречиш на желаещите да влязат", изтъква Стивън Касълс, експерт по международна миграция от Университета на Сидни.
 
"Австралия безспорно е давана за пример от САЩ и някои европейски ръководители. Фактически обаче Австралия нарушава ангажиментите си в областта на човешките права, а е подписала конвенциите на ООН (за бежанците)", обясни той за АФП.
 
Официални програми
 
Международната общност заклейми Канбера. ООН разкритикува "наказателната" ѝ политика спрямо мигрантите, "накърняваща човешките им права".
 
Лагерът на остров Манус в Папуа-Нова Гвинея бе закрит, след като съдебната система в тази страна го обяви за противоконституционен. Неговите 600 обитатели бяха прехвърлени в три разпределителни центъра. 
В момента 255 души - повечето семейства с общо 22 деца, са задържани в Науру, сочат последните данни.
 
Мнозина мигранти бяха изпратени в трети страни. По ирония на съдбата някои заминаха за САЩ, както предвижда споразумение, сключено с бившия американски президент Барак Обама. 
 
И темата изчезна от първите страници на австралийския печат. 
 
Австралийското правителство отдавна изтъква, че нулевата толерантност към нелегалните мигранти спасява живота на мнозина и ѝ дава възможност да проявява повече съчувствие към кандидатите за убежище, избрали законния път. 
 
Границите може да са непробиваеми, подчерта Търнбул миналата седмица, но пък хуманитарните и бежанските програми са щедри.
 
"Защото решаваме ние, австралийското правителство решава от името на австралийския народ кой да дойде в Австралия - а не каналджиите", каза той.
 
Някои са против тази щедрост. Но консервативното правителство няма намерение да промени нещата. Това ясно бе заявено през последния уикенд от вътрешния министър Питър Дътън. Той каза, че каналджиите все още действат в Индонезия, където се смята, че чакат за кораби близо 14 000 мигранти.
 
"Основното е хората да осъзнаят, че успехите от последните години, постигнати с упорита борба, може да бъдат сринати с един-единствен жест на съчувствие, ако прехвърлим в Австралия 20 души от Манус - предупреди той. - Корабите изчезнаха и ако един-единствен стигне все пак до Австралия, новината бързо ще се разпространи".
 
 
По БТА.
Споделяне
Още от Свят