Имиграцията - приоритет на ЕС

Досега проблемът беше политически, но е на път да се превърне в предизборен. Ще измени ли имиграцията европейските приоритети по време на предстоящите избори в Холандия, Ирландия, Франция, Швеция и Германия?

Участието на Жан-Мари льо Пен във втория тур на президентските избори във Франция в известна степен вече го стори. Възходът на популиста ксенофоб Пим Фортаун в Холандия и убийството му миналата седмица също разкриха дестабилизиращия потенциал на феномена, появил се за пръв път в Австрия с успеха на Йорг Хайдер. Простите и кратки отговори на антиимиграционно настроените партии намират отклик сред електората и демократите вече не могат да си затварят очите.

За преодоляване на проблема, който вече не признава граници, са необходими общи решения. Петнайсетте си дадоха сметка за това още през ноември 1999 г. по време на срещата на върха в Тампере /Финландия/. Тогава те включиха имиграционната политика сред приоритетните теми на бъдещото "общо пространство в областта на правосъдието и сигурността".

Най-горещите защитници на имиграция, са и най-потърпевшите от нея, като например Италия и Гърция, които настояват партньорите да им помогнат в охраната на морските граници, или като Великобритания, която остава една от най-предпочитаните европейски дестинации. Напредъкът обаче е бавен - въпросът засяга някои деликатни аспекти на националния суверенитет и лидерите невинаги са склонни да подхождат към него открито.

И все пак контекстът се променя. В Тампере 13 от 15-те правителства бяха левоцентристки /без Испания и Ирландия/. Днес в осем страни управляват десноцентристи /Австрия, Дания, Франция, Италия, Люксембург и Португалия смениха лагера/, а също може да стане и в Холандия и Германия. Ето коментара на ръководител от Брюксел: " Плахото обсъждане на темата бе породено от господството на "политически правилното". Днес вече се осмеляваме да признаем, че проблемът съществува и нещата би трябвало да започнат да напредват." Стратегията на Европейската комисия, одобрена преди две години и половина, включва три момента - легалната имиграция, оценявана като икономическа необходимост, правото на убежище, принцип, който не може да бъде нарушен, но в много страни повдига въпроса за "мнимите бежанци", и защитата на външните граници на Съюза от нелегалната имиграция и контрабандата, въпрос, за чието решаване Брюксел предложи да бъдат създадени европейски гранични сили.

Еврокомисарят Антониу Виторину изтъкна ползата от съвместното решаване на тези въпроси и наблегна върху опростяването и уеднаквяването на процедурите, като например въвеждане на общи формуляри за искане на убежище, за разрешително за престой или за работа. Според него необходимо е да се изградят стандартизирани критерии и норми за приемане на имигранти, да се създадат общи информационни центрове и единна база данни, а също от името на ЕС да бъдат сключени споразумения за реадмисия с трети страни. Тези усилия все още се сблъскват с някои дребни сметки на страните-членки. Франция например в продължение на месеци блокираше създаването на европейската база с данни за бежанците. Причина за това бе изискването служителите в съответния департамент да вземат пръстови отпечатъци от кандидатите , желаещи да получат убежище, срещу което френската администрация дълго време се съпротивляваше.

Парадоксът е, че вече не само ксенофобските партии настояват въпросът с миграционния поток да бъде решаван на европейско равнище.

Остава да бъдат предприети конкретни действия, преди да е пристигнал следващият кораб с бежанци или в някой камион да бъдат открити труповете на нелегални имигранти.

По БТА