През последните седмици се появиха редица статии в британския печат, повдигащи въпроса дали след като България и Румъния се присъединят към ЕС, работниците от тези две страни да имат свободен достъп до пазара на труда в Обединеното кралство или не.
По-голямата част от изказаните мнения от журналисти и действащи политици от управляващата лейбъристка партия, бяха, както може да се очаква, “за” налагането на ограничения под някаква форма. Сравнително по-ограничено присъствие в медиите имаха привържениците на свободния пазар, подкрепящи политиката на отворени врати за българи и румънци, т.е. равнопоставеност с всички други граждани на ЕС-25.
Не е изненада превесът на аргументи против свободното движение на хора (въпреки че това е един от основните принципи при създаването на ЕС), тъй като за нещастие дори и в Западна Европа напоследък политическите стимули и аргументи надделяват над икономическите. Или по думите на министър от управляващата социалистическа партия “... понякога политиката трябва да вземе връх над икономиката и това ще се случи сега”. Жалко е, когато инструментите на политическата власт не се използват за взимането на икономически обосновани решения, защото точно от тези решения зависи и развитието на самата икономика в бъдеще.
Доколко политиката и икономиката се раздалечават в този случай?
Не съществуват сериозни икономически аргументи в подкрепа на въвеждането на протекционистични мерки на пазара на труда. Трудовите ресурси като производствен фактор по същество не се различават от всички останали – независимо дали става въпрос за компютър, лист ламарина или уменията на даден човек при наличието на няколко източника, от които да бъдат закупени, логично е да се избере този с най-ниската цена при сравнимо качество. По-високата конкуренция на ресурсния пазар, която би предизвикал свободният достъп на българи и румънци, търсещи работа, е естествената предпоставка за по-ниската цена на крайния продукт, което е и желанието на всеки от британските потребители. И обратно, колкото достъпът е по-ограничен, толкова по-високите производствени разходи ще гарантират и по-висока цена (разликата е чиста икономическа загуба).
Тези и подобни аргументи са неоспорими дори и за привържениците на протекционистична политика по отношение на имиграцията. Друг е основният им аргумент (когато изобщо има такъв) за провеждането ѝ а именно, че в резултат на нарасналото предлагане, ще се увеличи безработицата в страната. Емпиричните данни обаче не потвърждават тези твърдения.
Три страни от ЕС-15 решиха да не наложат ограничения спрямо пристигащите чуждестранни работници от новите страни-членки след май 2004 г.
Безработица преди и след присъединяването на новите страни членки
| 1 май 2004 | 1 януари 2005 |
Великобритания | 4,7 % | 4,7 % |
Ирландия | 4,5 % | 4,3 % |
Швеция | 6,6 % | 6,2 % |
Средно за трите страни | 5,26 % | 5, 06 % |
Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-CZ-05-001/EN/KS-CZ-05-001-EN.PDF
Както се вижда от данните в таблицата, безработицата в тези страни за периода от осем месеца не само че не е нараснала, а в две от тях дори е спаднала. Това не се дължи, както някой би предположил, на отсъствие на имигранти (само във Великобритания за периода са се регистрирали над 127 000 души(1)), а на създадени нови, заети, свободни и излезли на светло работни места.
Допълнителната заетост и производство са допринесли и за по-високия растеж на БВП за 2004 година, който превишава с над 30 % този за предходната година:
Ръст на БВП (по постоянни ценни за 2000 г.; промяна спрямо предходната година)
| 2003 | 2004 |
Великобритания | 2,7 % | 3,3 % |
Ирландия | 4,3 % | 4,3 % |
Швеция | 1,7 % | 3,7 % |
Средно за трите страни | 2,9 % | 3,8 % |
Източник: Евростат
От друга страна нарастването на брутния продукт в трите “отворени” страни е на значително по-високо ниво, отколкото е средната стойност за ЕС15 (2,3% за 2004 г.), т.е. за тези държави, които се придържат към ограничаваща или спираща икономическата миграция политика(2).
Логичен в случая е изводът, че не въпреки, а благодарение на по-големия брой трудови ресурси и конкуренцията на трудовия пазар трите “отворени” държави забогатяват по-бързо от своите съседи от континентална Европа.
Като заключение може би трябва да се каже, че отрицателните ефекти от притока на чуждестранни работници се хиперболизират, а положителните остават почти незабелязани. От икономическа гледна точка свободното движение на работна сила е оправдано, както са оправдани (и в значителна степен прилагани) свободните търговски отношения в сферата на стоките, услугите и капитала. За разлика от последните три фактора обаче, темата за чуждестранните имигранти, които “нахлуват и отнемат работни места от населението” има доста по-висок популистки потенциал, който за съжаление управляващата политическа партия не пропуска да експлоатира. А в случай, че не го направи тя, то вероятно ще го стори опозицията.
--------------------------------------------------------------
(1) По данни на вътрешното министерство във Великобритания (Home Office)
(2) Реално разликата е още по-голяма, тъй като по-високият среден растеж на трите държави също така е включен в средните стойности за ЕС15
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Зависи и от имигрантите.Всеки иска бели хора от Изтачна Европа - децата им вече те ще са англичани, французи, немци и т.н.Или най-малкото - с двойно етническо съзнание.Но я интегрирай мюсюлманите...
Ne znam kakvo obrazovanie ima avtorur i otkude, no opredeleno mu preporuchvam opresnitelen kurs po ikonomicheska metodologija. Samo 2 tochki po koito tazi statija izdisha kato spukan balon:1. Problemut ne e kakvo e po-dobre za krajnite potrebiteli (t.e. poveche imigranti -> po-niski proizvodstveni razhodi ot po-niski zaplati -> po-niski ceni na produkti i t.n.). Tova koeto vulnuva zhivo Britancite e podtiskaneto na ZAPLATITE s bezkontrolna imigracija. V edin normalen pazar na truda, kogato ima …
nedostig na rabotna ruka nadnicite se uvelichavat dokato dostatuchno hora gi namerjat za privlekatelni i pochnat da rabotjat. S otvorena imigracija, firmite njama nuzhda da pregovarjat sus rabotnicite otnosno zaplati, te prosto si vnasjat otvun rabotnici gotovi da rabotjat za minimalni takiva. Ottuk padat DOHODITE na opredelena chast ot naselenieto, a ottam i osezaemija standard.2. Prosto ne e vjarno che stranite koito ostaviha pazara na truda si otvoren sa se spravili po-dobre ot tezi koito go zatvoriha. Vsichko e otnositelno sprjamo horizonta na razglezhdane. Mozhe bi imashe njakakuv kratkotraen "bum" v nachaloto (iracionalni ochakvanija). No sega balonut se spukva s redicata negativi na nekontroliranata migracija (natovareni obshtestveni uslugi i prochie). Kato cjalo uvelichenieto v GDP rastezhut e endemichno za cjalata evrozona, a segashnijat purvenec ot golemite v EU e ne drug a GERMANIJA.Mr. Velko Dimitrov go back to school!
Saglasen sam s the Ivy League guy. Avtora na statiata demosnrira izkliuchitelno naivno i povarhnostno mislene. Eto samo niakoi vazrajenie:Niama nishto losho politikata da vzeme vrah nad ikonomikata. Imigraciata e problem, koito ima mnogo izmerenia, ne samo ikonomicehski.Imigraciata otnema rabotni mesta, no i sazdava takiva. Dotuk dobre. No povecheto imigranti sa nisko kvalificirani i nisko plateni - t.e., te sa drebni konsumatori. Ot druga strana, te darjat minimalnite zaplati niski, kakto veche …
be otbeliazano. Tova uvelichava razsloenieto v obshtestvoto, koeto ima mnogo izmerenia, vkl. i ikonomicheski.Imigraciata ima socialni izmerenia sashto - hora s razlichna, dosta chesto po-niska kultura, s drug mantalitet, religia, i t.n. Tablicite sa smeshen argument. Rasta na GDP i t.n. e rezultat ot stotici factori. Zashto avtora misli, che takmo imigraciata e nai-znachitelnia ot tiah? Ami az moga da kaja, che spored sashtia iztochnik (Evrostat), nai-goliam rast imat stranite koito imat nishtojna imigracia, i goliama emigracia (Estonia, Latvia, Chehia, Polsha...). Znachi imigraciata e vredna za ikonomikata...И обратно, колкото достъпът е по-ограничен, толкова по-високите производствени разходи ще гарантират и по-висока цена (разликата е чиста икономическа загуба). - Ne e zaguba, tova sa po-visoki nadnici za niakoi. Kakva e ravnosmetkata za obshtestvoto e drug vapros, no avtora niama shans da stigne dotam.
Аргументирайте се с някакви цифри, например за първенеца Германия. Но не ви изнася, защото там има растеж на БВП от 2,4% и безработица над 8%.Тези тъжни размисли за ефекта върху заплатите на трудещите се издават школовката на Ph.D.-то. На запад, уви, е пълно с леворезбовани интелектуалци и икономисти.
Statiite na IME obiknoveno sa mnogo povyrhnostni, osobeno za hora koito vjarvat che se zanimavat seriozno s ikonomika. Az veche kato vidja che njakoj ot IME e pisal statija i napravo iztrypvam, no javno ot mediapool mnogo gi haresvat..moje da sa tesni neshto s shefa...ne znam, obache jako me draznjat zashtoto pishat neshta koito njamat nishto obshto s istinata i posle edna kamara hora ot kompanijata na TREZV gi chetat i im vjarvat...Do TREZV, hej trezv teb ne te znam kolko si bil na zapad ta znaesh …
che tam e bykano s levi. Tova koeto moga da ti kaja e che na zapad adski mnogo se bachka, i che PhD tuk se vzema neverojatno trudno. Ako si njamash ponjatie ne obijdaj horata koito polagat takiva nechoveshki usilija da postignat neshto znachimo. Ako ti stiska vyrvi vzemi GRE i zapovjadaj pri nas, tuk veselbata e denonoshtna..
Ako imashe pone njakakvo razbirane ot "ljavo" i "djasno" v ikonomikata, steshe da zneash che mnenieto mi vsustnost e DJASNO, podobavashto-- povurhnostno poglednato-- na "nativistite" koito sa dosta djasno orientirani.No razbira se, g-n Trezv, predpolagam kakto g-n Velkov e obrazovan v YHCC, kudeto bivshi profesori po nauchen komunizum prepodavat Evropejska integracija, a osnovnata kolekcija na bibliotekata e ot sredata na 70-te godini na minalija vek...
Г-н Димитров, моля разгледайте въпроса и от гледна точка последствията за България и Румъния ! Ако някой трябва да се оплаква, това са тези страни, защото последствията за тях са трагични.
Горката приемаща страна! Живея в кв."Ив.Вазов" - хубаво място, откровено казано. И да ви се похваля: между блоковете си правим бунище. Някой изхвърля боклука си в тревните площи и т.н. Откровено казано, възмущението ми е голямо, иде ми да го застрелям от упор! Но приемащите имигранти страни, слава Богу, имат полиция на място. Но ще трябва много, ама много труд, за да се справят с имигрантите ни. А те само чакат да потеглят. Тук не им харесва. Никой не се замисля, че нещата зависят и от самите нас - от възпитание, манталитет и т.н. Все другите виновни! Мизерия - духовна преди всичко!
слабите и страхливите мразят хора като Костов-те им показват какви не са и не могат да бъдат и колкото по-затрита е една полу-нация-толкова броят на тези, респ. омразата са по-големи...
Neka da ti napomnja, che ednostrannoto txlkuvane na ikonomikata ne objasnjava faktite. Sxglasen sxm s teb za GNP. Tam uchastvat mnogo faktori, mnogo ot koito sa i globalni. Eto kxde ti se kxsa vrxzkata:1. Imigranite pozvoljavat na firmite da proizvedxt produkti, koito inache ne biha mogli da proizvedxt. Umno moche si, i sigurno znaesh za sevestojnost na produktsijata. Ne mozhesh da proizvezhdash na zaguba.2. Sled kato tezi, inache nevxzmozhno da bxdat proizvedeni, produkti bxdat proizvedeni, te generirat …
2 neshta: GNP i danxtsi za dxrzhavata. Pxrvijat prinos e ocheviden i avtorxt ima pravo kato posochva, che ima vrxzka mezhdu imigratsijata ipo-visok GNP. Vjarno, GNP se vlijae ot mnogo faktori, no imigratsijata po-skoro spomaga za negovoto uvelichavane, zashtoto imigranta raboti, doshxl e bez 5 pounda v dzhoba, i njama vreme da lezhi i poluchava pomoshti.3. Polzazta za Britancite sxshto e ochevidna. Poveche sxbrani danxtsi oznachava poveche pari za sotsialni programi, kreditirane za malxk i sreden biznes (kojto se zapochva ot mestnite biznesmeni), pari za prekvalifikatsija, t.n. Osven tova avtorxt e prav, che tsenite sa po-niski; kogato imigrantite uchastvat v processa.4. Imigarntite sxshto taka harchat parite; koito izkarvat v UK - naemi, koli, obrazovanie (vizh kolko struva da si v kolezh v UK), stoki ot pxrva neobhodimost, prochie.5. Kazvash, che firmite shteli da platjat poveche - njama da platjat ako proizvezhdat na zaguba. Mozhe bi nikoga ne si imal sobstven biznes i za tova tazi prosta logika ne ti e jasna.6. Za standarta si prav do njakxde, no spetsialno za bxlagarite i rumxntsite sxm siguren, che shte si harchat parite; koito sa izkarali jako, za da si pozvoljat snosen zhivot. A i nali znaesh, zashto drugite da imat, a az da njamam.