Инфлацията остава пречка пред влизането на България в еврозоната

Единствената пречка пред присъединяването на България към еврозоната е високата инфлация, каза в сряда премиерът Николай Денков. Той обясни, че страната все пак може да бъде приета към еврозоната от следващата година, въпреки по-високата инфлация, но уточни, че правителство ще се опита да изпълни всички изисквания.

Денков съобщи, че е имал разговори с представители на Европапейската централна банка преди няколко дни, които са му казали, че инфлацията остава пречка.

"Ако успеем да намалим инфлацията, няма да се налага да правят изключения за нас", каза той.

Премиерът допълни, че по-ниската инфлация при повечето страни от еврозоната идва от по-ниските темпове на икономически растеж в сравнение с този на България. "България отбелязва 2% икономически растеж, който е един от най-високите в ЕС", каза Денков.

Според правителството другата основна причина за по-високата инфлация в страна е догонването в доходите, защото България тръгва от много ниска точка. Денков обясни, че България вече е изпреварила Унгария по реални доходи, като се позова на данните на Евростат.

В началото на декември икономическият еврокомисар Паоло Джентилони обяви, че през пролетта на 2024 година ще стане ясно кога България ще се присъедини към еврозоната. Той изрично подчерта, че присъединяването на страната е в интерес и на останалите членки на еврозоната, но инфлацията остава проблем.

Джентилони подчерта, че ако България не се справи с инфлацията, то няма да е в интерес на никого да се направи изключение.

Според маахстихтските критерии инфлацията на кандидат-членката за влизане в еврозоната не трябва да надвишава с 1.5% годишната инфлация на трите страни с най-нисък такъв показател от еврозоната. Хърватия беше допусната до еврозоната с инфлация, която бе близо пъти пъти по-висока от този праг.

По последни данни годишната инфлация в България постоянно се забавя и е достигнала ниво от 5.4% в сравнение с 16.9% преди година. Прогнозите на финансовото министерство са, че инфлацията ще остане висока през цялата 2024 година на средно ниво от 4.8%.

По време на дебатите по приемането на бюджета БНБ и други икономисти критикуваха Министерството на финансите за прекомерните разходи в бюджета, които поддържат висок бюджетен дефицит и напомпват инфлацията.

Препоръките на БНБ към бюджета бяха за бюджетен дефицит от 1% от БВП и създаване на финансови буфери срещу влошаване на икономическата обстановка.

Последните данни за намаляването на икономическа активност и промишленото производство в Германия показват, че най-голямата икономика в еврозоната най-вероятно навлиза в рецесия.