Информатика и финанси са желаните специалности от младите хора

Информационните технологии, финансите и счетоводството са най-желаните специалности за кандидат-студентите тази година.

Интересът на желаещите да получат висше образование постепенно се измести през последните години от хуманитарните към точните науки. Спадна интересът към правото, който до преди две-три години бе изключително голям.

Заради въвеждането на 12-ти клас в средните училища тази година се очакваше да кандидатстват по-малко хора и това предизвика намаляване средно с 20 на сто на броя на местата за образователно-квалификационна степен "специалист" и "бакалавър" в сравнение с миналата година. Само в някои университети местата бяха увеличени по предложения на министерствата на здравеопазването, на отбраната и на вътрешните работи поради откриване на нови специалности.

Кандидатите за големите държавни университети -Университета за национално и световно стопанство , Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския и Пловдивския бяха между 500 и 1200 по-малко.

Техническият университет - София бе сред малкото университети, които запази броя на кандидати-студентите си. Най-желаните специалности там отново са "компютърни системи" и "комуникационни техники и технологии". Непрекъснато нараства броят на българите, живеещи в чужбина, особено в Германия, които искат да учат при нас именно в тези две специалности, коментира пред БТА ректорът на Техническия университет проф. Венелин Живков.

"Стопанско управление" е търсена специалност и в най-големия държавен университет - СУ, но от две години най-високи балове поддържа информатиката. Миналата година най-желаните специалности в СУ бяха "информатика" и "приложна математика", тази година с най-високи оценки се влиза "информатика" и "молекулярна биология". От филологиите традиционно най-висок бал запазва "английска филология".

В университета в Пловдив най-много кандидати записаха като първо желание "макроикономика".

От тази година броят на местата за прием на студенти се утвърждава по професионални направления, а разпределението им по специалности е право на висшите училища. Държавните университети бяха задължени единствено да заделят поне 20 на сто от отпуснатите им места за магистърски програми.

Студентите в държавните висши учебни училища ще плащат вече и по-високи такси. Приетите от 1999 г. насам студенти по държавна поръчка ще плащат годишни такси между 170 и 260 лева за редовно обучение, а за задочно, вечерно и дистанционно обучение - от 85 до 130 лева, средно с 8,2 на сто повече от досегашните такси. Най-ниски са таксите за специалностите от областта на образованието, икономиката и управлението, и най-високи - за изкуствата, медицината и стоматологията.

по БТА