Интерконекторът с Гърция привлече Shell и Vitol към газовия ни пазар

Предстоящото въвеждане в експлоатация на газовата връзка на България Гърция, което се очаква да стане по последни данни в средата на август, допринася за допълнителното отваряне на българския пазар за големите търговци на природен газ и световните компании "Шел" (Shell) и "Витол" (Vitol) вече кандидатстват за лиценз за дейност у нас.

Това стана ясно от думите на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров, който заедно с президента на Националния енергиен регулатор на Гърция (RAE) Атанасиос Дагумас връчиха окончателното си съвместно решение за сертифициране на компанията "Ай Си Джи Би" като независим преносен оператор на природен газ. Сертификатът бе получен от изпълнителните директори на дружеството Теодора Георгиева и Константинос Караянакос на церемония в КЕВР в петък. В събитието участва и Илин Станев от Представителството на Европейската Комисия в България.

Така "Ай Си Джи Би" стана вторият газов оператор след държавния "Булгартрансгаз".

"Стартът на интерконектора прави по-енергийно независими както България, така и Гърция и цяла Европа. С това решение енергийните регулатори на Гърция и България гарантират, че Интерконекторната газова връзка IGB ще осигурява свободен достъп на търговските дружества от различни държави и те ще могат да извършват доставки на природен газ в България. Показателно е, че вече големи компании търговци на газ като SHELL и Vitol кандидатстват за лиценз в България", заяви Тодоров. По думите му сертификацията на "Ай Си Джи Би" отваря българския пазар за доставки от цял свят и всяка компания може да резервира капацитета му, който е 3 млрд. куб. м годишно, за 1.57 млрд. куб. м от които вече има сключени 25-годишни договори.

"Ако основният въпрос в сегашната ситуация е дали ще има достатъчно газ за зимните месеци, с днешната стъпка можем да отговорим, че газови доставки ще има и защото вече не зависят само от един единствен източник и една тръба", посочи българският регулаторен шеф.

"С днешната стъпка ние обединяваме пазарите на природен газ и приключваме енергийната изолация на страните от Европа", заяви Атанасиос Дагумас. " Благодарение на добрите отношения и взаимодействие между двата регулатора сертифицирането беше прието в много кратки срокове и по този начин даваме своя принос за ускореното развитие на газовия пазар в региона и за диверсификация на доставките на природен газ", допълни той.

"Новата газова връзка е важен принос за енергийната сигурност не само на България, но и на всички държави членки на ЕС. ЕК подкрепя проекта от самия му старт както осигурявайки финансова помощ, така и насърчавайки реализацията му", отбеляза Илин Станев от Представителство на ЕК в България.

Газ по новата тръба за търговски цели ще тръгне възможно най-скоро, искаме това да се стане до 15 август, каза Теодора Георгиева и допълни, че най-късният възможен срок е началото на отоплителния сезон през октомври. Тя изрази надежда изпълнителят на строежа – гръцката "Авакс", за приключи възможно най-скоро с интеграцията и тестването на автоматичната система за контрол и управление на газопровода.

"Предвид ситуацията в региона вече говорим активно и за възможността за надграждане на капацитета на IGB до 5 млрд. куб. м. годишно, което би отворило много нови възможности за износ към Западните Балкани, Молдова и Украйна. Това ще бъде все по-важна тема пред ICGB занапред, но към момента сме фокусирани върху работата с институциите в България и Гърция, от които зависят административните процедури за даване на търговски старт на газопровода", заяви Константинос Караянакос. (Повече за случващото се с интерконектора и как ще стане вдигането на капацитета, четете в интервюто на Mediapool с Теодора Георгиева).

183-километровият газопровод от Комотини до Стара Загора е от ключово значение за повишаване на сигурността на доставките на природен газ и за осигуряване на диверсификация на източниците на газ за България и за целия регион на Югоизточна Европа. Проектът ще свърже България с Южния газов коридор и има отлична синергия с други големи енергийни проекти като TAP, TANAP, EastMed и LNG терминала в Александруполис.