Ирак и световният ред

Кризата около иракския лидер Саддам Хюсеин вече не се свърза само с Ирак и оръжията за масово поразяване, а се превърна в криза на общия световен ред. Политиката на американския президент Дж. Буш доведе до разрив в международните отношения. Това поставя сериозни въпроси относно бъдещото устройство на света през следващите десетилетия. И ако е вярно, че политиката на Буш има много слаби места, също така е вярно, че иракската криза разкри множество проблеми, съществуващи от дълго време. Тези проблеми са свързани с бъдещето на американската едностранчивост, с ролята на Европа във формирането на новия световен ред, бъдещото устройство на Европа и отношенията между държавите в евросъюза.

Настоящата криза може да не се окаже толкова фундаментална, колкото изглежда в момента. За нещастие, не става въпрос само за съдържанието на тази политика, но и за стила на воденето и налагането ѝ. От една страна - посланието на Буш е провокативно и амбициозно, а от друга - стилът му е категоричен и недопускащ възражения. Именно това е причината за критиките и недоволствата срещу тази политика и поводът за протестите срещу нея. Много от проблемите, с които Вашингтон се сблъсква във външната си политика в момента се дължат на погрешното отношение към държавите и народите на света.

Независимо от това, не би трябвало да допускаме психологическата важност на стила да измести съдържанието. Съществуват някои вродени проблеми в света от периода след студената война, които трябва да бъдат решени. На първо място това е ролята на организирания международен тероризъм, чийто главни действащи лица трябва да бъдат идентифицирани и неутрализирани. За решаването на тази задача е нужно международното сътрудничество. Президентът Буш получи голяма международна подкрепа след събитията от 11 септември 2001 г. Голяма част от тази добра воля обаче се загуби именно поради начина, по който Америка реагира.

На второ място остава проблемът за разпространението на оръжията за масово поразяване и по-конкретно ядрените оръжия. На практика всяка една страна по света е в състояние да произвежда химическо и биологично оръжие и то за кратък период от време. Ядрените оръжия обаче си остават от първостепенна стратегическа важност. По някаква странна ирония неотклонното внимание на Буш към оръжията на Ирак внуши на много държави, които проявяват стремеж да се превърнат в регионални сили, мисълта, че именно притежанието на ядрени оръжия е може би единственият начин да се привлече вниманието и да се спечели уважението на една световна сила.

На трето място, лишеното от достатъчна гъвкавост и дипломатичност поведение на американския президент спрямо Ирак доведе до криза в трансатлантическите отношения, включително и в рамките на НАТО.

Кризата в Ирак доведе до разрив и в самата Европа и предизвика разделение между Франция и Германия, от една страна и останалите европейски държави - от друга. Франция и Германия се стремят към създаването на истинска европейска идентичност, която да има реална тежест. Докато Вашингтон се стреми да се възползва от различията между европейските държави за постигането на собствените си стратегически цели. Освен това, в повечето случаи, когато европейски правителства са подкрепяли американската позиция - както Испания и Великобритания - населението на тези държави е било против плановете на САЩ за Ирак. За съжаление повечето европейци не приемат ролята, която се опитват да играят САЩ, както и по-голямата част от американското обществено мнение е настроено против европейците.

Съществува възможност до една година да има по-добри индикации за бъдещото разрешаване на всички тези проблеми. Кризата вероятно ще се задълбочи при едно нападение над Ирак от страна на САЩ. Не е изключено обаче да последва скоро и нова криза. Северна Корея определено проявява признаци за такова развитие. Да се надяваме, че при следващия случай нещата ще бъдат разгледани по-задълбочено.

-------------------------------------

* - Авторът е бивш зам.-председател на дирекцията за вътрешно разузнаването към ЦРУ.