Новата обстановка в Близкия и Средния Изток отново извади на дневен ред някои от външнополитическите търкания между Вашингтон и Анкара. На фона на разногласията по кипърския въпрос, кюрдския проблем и въпроса за човешките права, особено изпъкват разликите в третирането на проблемите около Ирак.
Турция отдавна има специални икономически и политически интереси в Ирак, поради което едва ли ще одобри въвеждането например на нови санкции срещу Багдад.
Турция храни големи опасения и от прекомерно засилване на позициите на подкрепяната от САЩ Кюрдска автономия в Северен Ирак. Анкара се страхува, че една твърде силна Кюрдска автономия лесно може да стимулира кюрдското национално движение в самата Турция.
Анкара отдавна използва "иракската карта" в различни колизии, характерни за нейните взаимоотношения със САЩ. Когато турското правителство прие официално решение да поднови вноса на иракски петрол, много наблюдатели оцениха това като отговор на резолюцията на Конгреса на САЩ, признаваща избиването на арменците в Османската империя в началото на миналия век за геноцид.
Анкара има и по-сериозен от икономическа гледна точка повод да се обижда на Вашингтон. Сега Турция получава само 1 милиона барела иракски петрол дневно. Ако през 1991 година по времена войната в Персийския залив американците не бяха унищожили главната помпена станция на иракско-турския петролопровод, тази цифра щеше да бъде с 600 хиляди барела повече.
Интересите на Анкара в Ирак са в силна конкуренция с други страни от Близкия и Средния изток, например с тези на Сирия. От април 2001 година влезе в сила сирийско-иракски договор за зона за свободна търговия. Сирийците започнаха в Ирак строежа на железопътна линия, която ще стигне до Иран и така ще реанимира старата геополитическа ос Дамаск-Техеран-Багдад, което е абсолютно неизгодно за Турция.
Чрез сближаване с Ирак Турция се опитва да постигне сред мюсюлманските държави поне частичен баланс на военностратегическия си съюз с Израел. Съюзът, който беше сключен в средата на 90-те години, беше насочен главно срещу Сирия, която тогава подкрепяше като кюрдските партизани, така и радикалните палестински групировки, действащи в Южен Ливан, Западния бряг и в самия Израел.
В тази светлина американско-турските отношения по въпросите около Ирак се очертават като особено заплетени, още повече като се има предвид какво внимание отделя на иракския въпрос сегашният шеф на Държавния департамент, героят от войната в Залива през 1991 година генерал Колин Пауъл.
Със съкращения по БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
