Иракската криза - предизвикателство от нов тип

Международната общност е единна, че режимът на Саддам Хюсеин е заплаха за световния мир и че тази заплаха трябва да бъде спряна навреме. В случая не става дума за противопоставяне на позициите на отделните държави, доколкото всички са наясно, че този режим трябва да бъде разоръжен преди да e станало късно.

Българската позиция винаги е била за използване на всички средства за мирно уреждане на кризата. Ние настояваме Ирак да предостави цялата необходима информация, доказваща унищожаването на всички налични оръжия за масово унищожение и незабавно да отговори на повдигнатите от международната общност въпроси, отнасящи се до иракските оръжейни програми.

Сред основните фактори в световната политика има консенсус, че режимът на Саддам Хюсеин нарушава международното право, представлява заплаха за международната сигурност и трябва да бъде обуздан. Нюансите са в последователността на действията за постигане на тази цел.

Нашата позиция е балансирана. Тя отчита, от една страна, желанието за постигане на незабавен ефект чрез използване на разнообразен спектър от средства. От друга страна, в нея е залегнал и стремежът това да бъде постигнато, по възможност, в рамките на съществуващите механизми на международната сигурност.

Желанието на международната общност за мирен изход от настоящата криза намери израз в Резолюция 1441 на СС на ООН от 8 ноември 2002 г. Тя съдържа силно послание до правителството в Багдад за последствията от неизпълнението на неговите задължения по силата на тази и предходните резолюции. Съдържанието на Резолюция 1441 е най-близко именно до българската позиция.

На 7 февруари т.г. българският парламент одобри правителственото решение в подкрепа на планирането на евентуална операция в Ирак за изпълнение на Резолюция 1441. Решението, както го окачестви премиерът, е ясен сигнал за международната антитерористична коалиция, че страната ни е отговорен партньор и че уважава демократичните принципи. Така постъпи България и през 1999 г. като демонстрира своята солидарност и готовност за поемане на отговорности в една критична за региона и за международната сигурност ситуация..

Преди 13 години, с подкрепа и отляво, и отдясно и по моя инициатива Великото народно събрание постигна съгласие за българската позиция по иракската агресия в Кувейт. Сега трябва да довършим започнатото. Още повече, че по отношение на гаранциите положението сега е много по-комфортно! След решението на българския парламент и правителство от септември 2001 г. страната ни да действа като фактически съюзник на НАТО и САЩ в борбата срещу световния тероризъм,.на 4 октомври с.г. ние получихме ясни уверения от Северноатлантическия съвет, че гаранциите по чл. 5 на Северноатлантическия договор ще бъдат разпрострени и върху страните извън Алианса, участващи в антитерористичната борба.

Какви са фактите?

Режимът на Саддам Хюсеин :

- нападна без причина два пъти съседни страни, воден от желанието си да доминира в региона и без да зачита международното право;
- наруши толкова международни документи, че дори за простото им изброяване ще е необходимо повече време, отколкото разполагаме за цялата ни днешна дискусия. Само от 1991 г. до сега неспазените от него резолюции на СС на ООН са 16, а изявленията на Генералния секретар на ООН относно нарушенията му са не по-малко от 30;
- продължава да търси възможности за развитие на химически, биологически и ядрени оръжия, а също и на забранени далекобойни ракети-носители;
- подкрепя международния тероризъм, като пропуска безпрепятствено терористи през своята територия и морално и материално насърчава дейността им;
- отказва да даде отчет за военнопленниците от времето на войната в Персийския залив;
- отказва да върне откраднатото кувейтско имущество;
- перманентно извършва престъпления срещу собствения си народ, включително такива, които се квалифицират като престъпления срещу човечеството;
- отказва да приеме международни наблюдатели по спазване на правата на човека.

Резолюция 1441, която Съветът за сигурност гласува на 8 ноември 2002г., осигури последна възможност на Саддам Хюсеин да убеди международната общност, че не притежава оръжия за масово унищожение или, ако притежава такива, е готов да ги унищожи под контрола на инспекторите на ООН (УНМОВИК) и МААЕ.

Както е видно от реакциите на страните-членки на СС на ООН, на заседанието на 29 януари т.г., иракското сътрудничество по Резолюция 1441 не е било задоволително по съществените проблеми, определени от инспекторите. Досега Ирак е бил в сериозно нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност, включително и на резолюция 1441, която бе подкрепена от всичките 15 страни-членки на СС на ООН.

Предоставената от Ирак на 07.12.2002г. - съгласно разпоредбите на резолюция 1441 на СС на ООН - декларация за оръжията за масово унищожаване, е в действителност сътрудничество по-скоро на формално ниво, отколкото по същество. За съжаление, 12-те хиляди страници, повечето от които са препис на предишни документи, не съдържат нови доказателства, които да елиминират откритите въпроси или поне да намалят техния брой.

Докладът на ръководителя на оръжейните инспектори Ханс Бликс пред СС на ООН от 27 януари т.г. постави три основни въпроса:
- Колко оръжия за масово унищожение може да са останали запазени и недекларирани преди 1991г. и възможно след това;
- Какво е било незаконно произведено след 1998г., когато инспекторите бяха прогонени от Ирак;
- Как да се предотвратят случаи, при които оръжия за масово унищожение могат да бъдат произведени или осигурени в бъдеще.

Според доклада на Х. Бликс, режимът в Багдад не е отговорил на въпроси като:
- Производството на нервнопаралитичен газ VХ. Ирак твърди, че е произвел само пилотно количество и че е имал проблеми с качеството и нестабилността на продукта. Данните на инспекторите, обаче, сочат друго.
- Така нареченият "документ на въздушните сили", обявен за изчезнал и представен впоследствие на УНМОВИК сочи, че 13 000 химически бомби са пуснати от въздушните сили на Ирак за периода 1983-1988г., докато Ирак декларира, че за същия период са били изразходвани 19 500 бомби. Следователно става дума за разминаване в броя на 6 500 бомби, количеството на агента в които е от порядъка на около 1 000 тона и за които няма данни за унищожаване.
- Откриването на няколко 122 милиметрови ракетни глави в бункер извън Багдад показва според инспекторите, че "Ирак е трябвало да положи повече усилия да осигури актуалността на своята декларация".
- От друга страна, Ирак е предоставил малко доказателства за производството, и никакви стойностни данни за унищожаването на антракса. Има силни сигнали, че Ирак е произвел повече антракс, отколкото е декларирал, и че поне една част от него е останала след обявеното му унищожение.
- В декларацията си от 7 декември Ирак не е посочил наличието на относително голямо количество - около 650кг. - микробиологична среда, което е признато за внесено още през 1999г.
- Стои открит и въпросът дали Ирак е запазил след войната в Залива ракети от типа СКЪД.
- Другите открити въпроси са свързани с ракетите с течно гориво Al Samoud 2 и ракетите с твърдо гориво Al Fatah. Някои от тези ракети вече са предоставени на иракската армия, макар режимът да твърди, че те все още са в процес на разработка. Свързан с тези ракети е и вносът през последните години на някои забранени от режима на санкции предмети, като 380 ракетни двигателя, които биха могли да се използват за Al Samoud 2.

Горните оценки се споделят и от български експерти. Според Агенцията за ядрено регулиране, "до 1991 г. Ирак е развивал широкомащабна научна, техническа и промишлена ядрена програма, включително и технологии за добиване на плутоний и високообогатен уран, които могат да бъдат използвани за производство на ядрено оръжие". Нашите експерти заключават, че "от представената документация /а тя е част от 12-те хиляди страници на иракската декларация от 07.12.2002г./ става ясно, че се касае именно за създаване на ядрено оръжие, тъй като присъства описание на съоръжение за асемблиране на ядрено взривно устройство".

Доказателствата, изложени от държавния секретар на САЩ Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН на 5 т.м., хвърлят допълнителна светлина върху реалността на режима на Саддам Хюсеин и неговите действия за заблуждаване на международната общност.

Очевидно е, че режимът на Саддам Хюсеин е потенциална заплаха, при това не само за своя народ. Историческият опит показва, че в случаи, когато международната общност е проявявала колебливост, не е поемала категорично и в необходимия момент своята отговорност и не е спирала навреме действията на подобни авторитарни режими по съображения за "високата цена, която трябва да се плати", по-късно е трябвало да плаща много по-висока цена за отстраняване на последствията от действията на такива режими. В историята можем да намерим много примери за това - Хитлер, Милошевич, а сега и Саддам Хюсеин.

Иракските власти държат в ръцете си съдбата на своя народ. Ако резолюция 1441 на СС бъде изпълнена, ще бъде постигната целта за разоръжаването на Ирак по мирен път и ще бъдат създадени условия за неговото реинтегриране впоследствие в международната общност. Би се открила възможност за прекратяване на санкциите, нормално функциониране на иракската икономика и изплащане на задълженията му към кредиторите, включително и България. Всичко това обаче, е в условно наклонение и зависи единствено от добрата воля и разума на режима в Багдад.

Трябва да сме наясно, че сме изправени пред предизвикателство от нов тип. Ако кризата в Косово ознаменува края на Студената война и затвори страницата на 20 век, то ситуацията в Ирак сега е качествено ново изпитание за международната сигурност през настоящия век.

Международната общност трябва да докаже, че е в състояние ефективно да противодейства на опитите на един режим, с характеристики като споменатите по-горе, да придобие оръжия за масово унищожение. Оръжия, които могат да превърнат заплахата от ядрен тероризъм в трагична реалност.

Събитията от 11 септември 2001 г. показаха ясно, че никой не е защитен от разрушителни терористични заплахи. Мерките срещу тях трябва да бъдат колективни и навременни и всеки трябва да поеме своята отговорност. Известни са редица "умни" съждения за политиката - че в нея няма вечни приятели и врагове, а вечни интереси; че тя е изкуство на възможностите, а не на желанията; че в политиката няма морал и т.н. Убеден съм, че в случая със Саддам Хюсеин такива определения са "от вчерашния ден", а характеристиките на неговия режим и заплахата, която той представлява за света, налагат отговорни решения от нов тип. Независимо, че в случая със Саддам старата дилема за морала и интересите в политиката е вярна, ние сме в ситуация, когато както интересите, така и моралът изискват да се действа и то сега!

Презумпцията "невинен до доказване на противното", не е приложима в случая, когато има системно нарушение на основните правила на международната общност и тя е дала своята "присъда" под формата на изброените в началото резолюции. Саддам Хюсеин е този, който трябва недвусмислено да докаже, че не притежава оръжия за масово унищожение или че притежаваните предстои да бъдат унищожени пред погледа на оръжейните инспектори.

Нашата увереност е, че Съветът за сигурност ще бъде единен при поемане на високите отговорности и ще потвърди отново първостепенната си роля при гарантирането на международния мир и сигурност. Иракският народ заслужава по-добра съдба и мирно бъдеще и България е готова да даде своя принос за постигане на тази цел.

*Изказване на външния министър д-р Соломон Паси в дискусията"Действията на международната общност за разоръжаване на Ирак", организирана от Атлантическия клуб в България на 10 февруари 2003г.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?