Иракската криза застрашително засенчва Близкоизточния конфликт

Иракската криза застрашително засенчва израелско-палестинския конфликт, в който има твърде малко видим напредък към мир въпреки неотдавнашните сигнали от САЩ и Великобритания, целящи да получат мълчаливото съгласие на арабския свят за евентуална война срещу Ирак.

Израел е изцяло зает с това как да отговори на заплахата, ако Ирак повтори ракетното си нападение от 1991 г. в случай на ръководено от САЩ нападение за сваляне от власт на иракския президент Саддам Хюсеин.

Палестинците си безпокоят, че израелският премиер Ариел Шарон може да използва война срещу Ирак като удобна възможност да вземе дори още по-драстични мерки срещу тях и техния лидер Ясер Арафат.
Очевидно обезпокоени от разрушителния потенциал на близкоизточния конфликт САЩ и Великобритания предприеха стъпки миналата седмица, за да успокоят арабите, разгневени от израелската окупация и от това, което те възприемат като двойни стандарти на Запада към Ирак и Израел.

Американският президент Джордж Буш убеди Шарон да вдигне последната обсада на централата на Арафат в Рамала в неделя. Два дни по-късно британският премиер Тони Блеър призова мирните преговори да се подновят в пълен обем още тази година и говори за необходимостта да се спазват всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

"Смятам, че американският натиск за вдигане на обсадата на Арафат вероятно ще бъде възприет като повратна точка във взаимодействието между Ирак и израелско-палестинския конфликт, каза израелският анализатор на въпросите на сигурността Йоси Алфер.

"Изявлението на Блеър също бе интригуващо. Дали той действаше като прикритие за Буш? Поради съображения от вътрешнополитически характер за Буш е по-лесно Блеър за говори обстойно за ангажимента на Израел за спазва резолюциите на ООН, отколкото да го прави самият той."

СМЕСЕНИ СИГНАЛИ

Вероятно долавяйки нови ветрове от Лондон и Вашингтон израелският външен министър Шимон Перес заяви вчера, че страната му трябва да поднови преговорите, да настоява за палестинска реформа и да не спъва американската кампания срещу Ирак.

Докато някои във Вашингтон, например американският държавен секретар Колин Пауъл виждат нужда да се събере международна подкрепа за евентуална война срещу Ирак, "ястребите" в правителството на Буш изглежда имат желание да действат едностранно и обръщат твърде оскъдно внимание на регионалните наболели въпроси.

Приемането тази седмица на законов акт, предвиждащ САЩ да признаят Ерусалим за столица на Израел, подхрани гнева на арабския свят, който иска окупираната източна част на града да бъде столица на бъдещата палестинска държава.

Макар Буш да потвърди, че американската политика към Ерусалим не се е променила, тази стъпка не бе благоприятна за все още скромните усилия да се привлече подкрепата на арабите и мюсюлманите в иракската криза.

"През 1990 г. бившият държавен секретар Джеймс Бейкър активно изграждаше коалиция, предлагайки неща на сирийците например във връзка с мирния процес," каза европейски дипломат. "Това обаче не става днес," отбеляза той, добавяйки, че правителството на Буш се постара да отхвърли аргументите, че гневът на арабите и мюсюлманите за близкоизточния конфликт е част от мотивите за терористичните нападения срещу Америка от 11 септември.

"При все това забележките на Блеър показват, че хората осъзнават нуждата да се намери решение на конфликта или преди война срещу Ирак или да се дадат обещания това да стане след края ѝ," каза европейският дипломат в Брюксел.

Квартет от международни посредници, включващ САЩ, Русия, ЕС и ООН, начерта "пътна карта", която да доведе до временна палестинска държава преди окончателно мирно споразумение. Квартетът възнамерява за синхронизира предложенията си на среща в Копенхаген в средата на ноември, но прилагането им може да се окаже ужасно трудно, докато бият барабаните на иракската война.

ПАЛЕСТИНСКА РЕФОРМА

"Нападение срещу Ирак ще усложни палестинската реформа, особено ако Арафат или палестинците застанат на страната на Саддам Хюсеин, както направиха през 1990 - 1991 г.," каза европейският дипломат.
Палестинската реформа, заедно с мерките в областта на сигурността, политиката и икономиката са жизненоважна част от плановете на Четворката за близкоизточен мир.

Но суровата хватка на израелската армия върху Западния бряг и ивицата Газа и хуманитарната криза, която сега дебне палестинците, не представляват идеален климат за реформи.

Арафат посочи нареденото от Шарон разрушаване на централата му в Рамала като причина да отложи с три седмици плановете си да представи временен кабинет. Този кабинет трябва да поеме ръководството на палестинските територии до парламентарните и президентските избори, които Арафат насрочи за 20 януари - дата, която съдбоносно може да съвпадне с военни действия в Ирак.

Арафат използва обсадата, за да забави назначаването на министър-председател, смятано от някои палестински политици като ключов елемент в реформите, но възприемано от самия Арафат като предизвикателство към властта му.

Палестинският социолог и анализатор Халил Шикаки смята, че иракската криза и обявената от Буш война срещу тероризма са поставили Израел и палестинците в ситуация, от която и двете страни излизат губещи.
"Районът се радикализира, включително и палестинците, което ползва мюсюлманските екстремисти," каза той пред Кралския институт за международни отношения в Лондон. "А ако има кратка и ясна смяна на режима в Багдад, тогава ястребите в правителството на Буш ще дадат на палестинците само трохи," допълни Шикаки.

Палестинците имат и други безпокойства.

"Всички признаци сочат, че Шарон е решил да се възползва от подготовката на война срещу Ирак, за да унищожи Палестинската власт и мирния процес," каза палестинският главен преговарящ и министър в кабинета Саеб Еракат. "Опасявам се, че щом избухне войната Шарон може да стигне и по-далече, като се опита да изселва палестинци извън Западния бряг, ивицата Газа и Ерусалим," каза още Еракат.

Според Алфер под давлението на подобни почти параноични визии за етническо прочистване палестинците може да се опитат да избегнат провокации и да се вслушат в съвета на умерените арабски държави да изчакат мирно края на кризата в Ирак.

Но дори и ако Арафат реши да не се придържа към линията си в подкрепа на Саддам от 1990 - 1991 г., радикалните палестински групировки като Хамас и Ислямски джихад няма да чувстват подобни ограничения и могат да засилят проявите на насилие.

По мнението на Шикаки плановете на Квартета няма да стигнат доникъде, ако Буш не ги подкрепи изцяло. Но и Шикаки и Алфер смятат, че подобна трансформация в американската близкоизточна политика е малко вероятна.

"Всичките думи за избори, реформи и подновени мирни преговори са много спекулативни, когато никой от ключовите актьори - Арафат, Шарон или Буш, няма стратегия за мир," каза Алфер.

По БТА