Иракската опозиция се прегрупира, но остава разединена

Перспективата за отстраняването на иракския президент Саддам Хюсеин и за издигането на нов лидер изостри съперничеството между фракциите в иракската опозиция.

Поради опасения, че някои фракции няма да могат "да си вземат дължимото" след падането на Саддам, бяха сформирани най-малко 12 нови дисидентски организации. Някои от тях се отделиха от движения, формирани според традиционните разделения в иракското общество - кюрди, сунити, шиити - докато други привличат необичайни за иракската действителност партньори.

Има общо около 70 групировки, организирани по религиозен, етнически и политически признаци. Десетки от тях са базирани в Лондон, предимно след войната от Залива през 1991 г. , като малко се смятат за ефективни и имат бъдеще.

Някои опоненти на Саддам бяха обнадеждени от две срещи, организирани от американски представители с различни опозиционни групировки през последните няколко месеца. "За първи път американски служители демонстрират такава ясна ангажираност да свалят Саддам от власт," заяви пред АП в Лондон Хамид ал-Баяти, който присъства на една среща с представители на Висшия съвет за Ислямска революция в Ирак.

Но шиитската групировка на ал-Баяти е само един пример за организация, която се разцепва с увеличаването на възможността за отстраняване на Саддам. Неотдавна някои от лидерите ѝ се отделиха, за да създадат свои собствени фракции с мотива, че Съветът не е могъл да изготви ефективна стратегия за свалянето на режима.

В края на юни иракската Комунистическа партия, която е смятана за светска, сформира коалиция с нов необичаен партньор - Ислямска партия Дауа /шиитска група/. Присъединиха се също просирийското крило на партията Баас, съперник на баасистката фракция на Саддам, както и някои малки групи.

Новата коалиция смята, че режимът на Саддам трябва да бъде сменен с демократично избрано правителство, но едновременно с това се противопоставя на евентуална чужда намеса. Общоприето мнение е, че новата коалиция се ползва с подкрепата на Сирия, която поддържа икономически отношения с Багдад и се противопоставя на американските опити за смяна на режима.

Сред новите групировки е и движение на бивши военни командири от Ирак, които се срещнаха в Лондон миналия месец, за да потвърдят подкрепата си за всяко едно усилие за свалянето на Саддам. Те заявиха също увереността си, че повечето иракски военни ще се изправят срещу Саддам, ако срещу него започне офанзива.

Няколко офицери-сунити, сред които бившият началник-щаб генерал Низар ал-Хазраджи, бойкотираха срещата в Лондон, тъй като беше доминирана от шиити. Сега те планират създаването на своя собствена формация, за която се смята, че ще се ползва с подкрепата на Саудитска Арабия.

Иракчаните-сунити се опасяват, че всеки един нов режим може да ги лиши от привилегии. Сунитското течение в исляма доминира политиката и военните на Ирак от освобождението през 1922 г., въпреки че шиитите съставляват 60 процента от иракското население.

Група независими шиити публикуваха неотдавна изявление, в което се казваше, че всяка смяна на режима ще доведе до едно "децентрализирано" правителство, при което се предполага, че шиитите ще имат по-голямо влияние.

Междувременно иракските кюрди настояват за федерална система, която ще им предостави по-голяма автономия. Арабите се опасяват, че това може да бъде стъпка към независимост.

Някои от новосформираните фракции като Асирийската национална партия и иракската Национална тюркменска партия отразяват аспирации на малцинствата за подялба на властта в новия иракски режим. Едно пътуване в Интернет разкрива и други съмнителни групи, някои от които нямат други поддръжници, освен собствените си родове и племена.

От дисидентските коалиции т.нар. Група на четирите - двете кюрдски организации /Кюрдска демократическа партия и Патриотичен съюз на Кюрдистан/, шиитският съвет и Иракското национално съгласие - е една бързозараждаща се алтернатива на разпокъсания Иракски национален конгрес.

Въпреки че членове на новата коалиция подценяват Иракския национален конгрес, негови лидери са поканени на срещата на опозиционните движения, планирана от Държавния департамент на САЩ във Вашингтон този месец.

Сред другите поканени групировки са малобройното Движение за конституционална монархия, Висшия съвет за Ислямска революция в Ирак, Иракското национално съгласие и двете кюрдски организации.

Според експерти въпреки че администрацията на Буш проявява интерес към тези дисидентски групировки, тя осъзнава недостатъците на разпокъсаната опозиция. Един афганистански сценарий, в който местните сили помагат за разгрома на режима, може да не проработи в Ирак.

Дейвид Мак от Близкоизточния институт, частен мозъчен тръст във Вашингтон, каза, че изключение могат да бъдат кюрдите. Смята се, че те имат около 80 000 души на служба в армията.

Кюрдите контролират значителна част от иракската територия и имат многобройни поддръжници, каза Мак в интервю за АП. Иракските кюрди обаче не са склонни да се надигнат срещу Саддам. Те искат гаранции от САЩ, че ще запазят този вид автономия, с който се ползват в Северен Ирак - с протекцията на американски и британски военновъздушни сили - от края на войната в Залива. Те знаят, че рисковете са големи. Болезнено жив е споменът за обгазяването от Багдад на около 5000 кюрди през 1988 г.

Мак каза, че иракската опозиция си остава само един елемент, заедно с икономическите, военни и дипломатически методи, от усилията за отстраняването на Саддам.

"Няма вълшебна пръчица за поощряване на смяната на режима в Багдад," каза той.

По БТА, със съкращения, заглавието е на mediapool