Иракските ракети остават опасни

Иракските ракети продължават да представляват заплаха за войските на САЩ и техните съюзници в Персийския залив, макар че за последните 12 години американците напреднаха в антиракетната технология.

Десетината или малко повече ракети с голям обсег Скъд, които Ирак може би има, са толкова нестабилни при полет, че се превръщат в трудна мишена и за най-модернизираните антиракетни системи Пейтриът. Ирак е разработил и ракети с малък обсег, които няма да бъдат засечени или ще объркат ракетната отбрана на САЩ.

САЩ пък разполагат с по-малко от 40 от най-усъвършенстваните си Пейтриът, готови за употреба.

Това значи, че ракетите може да бъдат едни от най-опасните оръжия на Саддам, ако САЩ решат да започнат война срещу Ирак.

Една от целите на Ирак може да е Кувейт, който водената от САЩ коалиция освободи от Саддам през 1991 г. и където САЩ струпват войски за евентуално нахлуване в Ирак.

"Иракчаните ще искат освен другото да причинят и масови жертви в Кувейт с химическа атака", казва военният аналитик Джон Пайк от организацията " Global Security "Ако Ирак изстреля ракети, по-бързи от тези, които могат да бъдат свалени с Пейтриът, това ще постави американското командване пред реални дилеми".

Главната ракетна заплаха от страна на Ирак по време на войната в Персийския залив бяха ракетите Скъд. Това беше ракетата, която Багдад закупи масово от бившия Съветски съюз и по-късно модифицира, за да увеличи обсега ѝ на действие. Смята се, че Ирак е укрил достатъчно ракети или части от тях и разполага с близо две дузини ракети Скъд.

По време на войната в залива Ирак изстреля около 90 ракети Скъд: 43 от тях стигнаха до Саудитска Арабия, а 39 - до Израел.

Пентагонът съобщи, че срещу ракетите Скъд са били изстреляни 47 ракети Пейтриът, като първоначално се твърдеше, че в 80 процента от случаите те са поразили целта. След войната военните преразгледаха този показател, като го намалиха неколкократно. В крайна сметка в доклад на Конгреса бе уточнено, че Пейтриът са успели да свалят само четири ракети Скъд.

Оттогава Съединените щати модернизираха своите ракети Пейтриът, като в PAC-II GEM добавиха по-точен радар и друга апаратура.

Един от най-големите проблеми на ракетите Пейтриът е, че ракетите Скъд - особено иракските - са толкова зле направени, че силно вибрират при полет и заради това е по-трудно да бъдат улучени. Те са и невероятно неточни, с отклонение в поразяването на целта най-малко 2 километра.

В модернизираните Пейтриът не е решен проблемът с вибрирането на целта, твърди Тиъдор Постъл, преподавател в Масачузетския технологичен институт. "Не мисля, че модернизираните варианти, които аз лично познавам, драматично ще променят възможностите на Пейтриът срещу този тип Скъд, с който разполагат иракчаните", казва Постъл, който често е оценявал критично американската програма за ракетна отбрана.

Пентагонът разработи съвсем нова ракета - наречена PAC-III, която има много по-голям шанс да уцели ракети от типа на Скъд. За разлика от Пейтриът, която се взривява близо до целта, PAC-III е проектирана да улучва целта фронтално. РАС-III освен това е по-маневрена и има по-добри системи за проследяване и насочване.

Засега обаче само 38 ракети РАС-III са доставени на армията за оперативни изпитания.

Резолюциите на ООН, приети след войната в Персийския залив, изискват от Ирак да унищожи всичките си ракети Скъд и всички други ракети с обсег над 150 километра. Ракетите Скъд, които се смята, че Ирак е укрил, са с обсег до 600 километра.

Ирак разполага и с неизвестен брой нови ракети с малък обсег, като Ал Самуд и Абабил-100. В разпространен този месец доклад на ЦРУ се казва, че според американски служители тези ракети са с обсег, надхвърлящ ограничението от 150 километра.

Дори и да бъдат спазени "таваните" на ООН, Кувейт си остава в обсега в ракетите Самуд и Абабил. Ирак би могъл да ги използва за конвенционално, химическо или биологическо нападение срещу съсредоточаваните в Кувейт американски войски или срещу цивилното население на Кувейт.

Ракетите с малък обсег са по-трудни за сваляне с Пейтриът и други антиракетни системи, тъй като летят на по-малка височина от Скъд.

Но дори ако ракетите с малък обсег бъдат заредени с химически или биологически оръжия, малкият им размер и американската отбрана ще сведат до минимум пораженията за американските войски, казва Пайк. Американските войници са имунизирани и разполагат с необходимите предпазни облекла, за да устоят на евентуална химическа или биологическа атака.

"Това би забавило мобилизацията на американски войски там и крие риска от големи жертви сред цивилното кувейтско население", казва Пайк. "Аз обаче предполагам, че евентуални химически атаки с Ал Самуд биха играли ролята по-скоро на провокация, а не толкова на фактор, който може решаващо да промени хода на войната", смята специалистът.

По БТА