Искаме честна борба в приватизацията

Г н премиер, има ли промяна в политиката на Русия към България през последните две години, откакто вие ръководите правителството?

Политиката на Русия към София винаги е била открита и конструктивна. Затова ние със специално удовлетворение днес констатираме увеличаването на динамиката в руско-българското сътрудничество. Важно е окончателно да прехвърлим руско-българските отношения на пътя на прагматичното сътрудничество. Ние сме естествени делови партньори. Това е очевидно дори само ако хвърлим поглед върху картата на Европа, да не говорим за установените през десетилетията интеграционни връзки, за многото предприятия, построени с нашето техническо съдействие, както и за разклонената, но за съжаление днес в голяма степен разрушена, схема на сътрудничество. Ние имаме всички възможности да възстановим заедно стопанския потенциал и положителните моменти от дългогодишното партньорство. Убеден съм, че настъпващият 125-годишен юбилей от Освобождението на България - а това е наш общ празник, ще бъде ознаменуван със сериозни дела във всички сфери на руско-български те отношения.

Какви са по мнението на руската страна нереализираните възможности в отношенията между България и Русия и кои са причините за това?

Днешното състояние на нашето икономическо сътрудничество не ни удовлетворява, макар че Русия си остава най-големият търговско-икономически партньор на България. Ние смятаме, че сериозен подем в деловите отношения може да има само за сметка на разширяването на дългосрочното сътрудничество и възстановяването на нова основа на разрушените научно-технически и производствени връзки. Необходимо е да се реализират големи съвместни инвестиционни проекти като например строителството на нефтопровода Бургас-Александруполис, предложенията за сътрудничество в модернизацията на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Голямо значение има и участието на руския капитал в приватизацията в България.
В България все още има дискриминация по отношение на митата към някои руски стоки. Важно значение за развитието на икономическите отношения би имало развитието на сътрудничеството по линия на финансовите институции.

Русия смята разширяването на НАТО за грешка. В този смисъл как оценявате факта, че България е кандидат-член на алианса и открито афишира своята евроатлантическа политика?

Русия признава правото на всяка държава да избира начини за осигуряване на своята безопасност. Но нашата принципна позиция остава непроменена: механичното разширяване на НАТО няма да даде повече сигурност на неговите сегашни членове, нито на кандидатите за приемане, нито на Русия. Новият характер на предизвикателствата и заплахите, с които човечеството се сблъсква през XXI век, диктува нови подходи за формиране на ефективна архитектура на европейската глобална сигурност и стабилност. Създаването тези дни в Рим на Съвета НАТО-Русия стана ярко потвърждение на перспективността в логиката за съвместни действия.

Руското правителство няколко пъти настояваше за равнопоставеност на руските компании, които участват в приватизацията в България. Какво разбирате под това искане? Има ли според вас още някакъв проблем в тази сфера?

Ние не търсим привилегии, а искаме нашите компании да могат да участват в открита и честна конкурентна борба.

За съжаление в миналото не винаги е било така. На нас често са ни предлагали участие в приватизацията едва тогава, когато другите инвеститори вече са се отказали от предложенията. Както показа практиката, навлизането на руски капитал - повече от 300 млн. долара за последните години, съдейства за постъпателното развитие на българската икономика. То дава добър доход в държавния бюджет от данъци, осигурява заетост на населението. Нагледни примери за това са дейността в България на компаниите "Газпром" и "Лукойл".
Между другото тези дни завършва програмата за реконструкция на артериите за транзит на газ на българска територия. С кредит от 50 млн. долара по линия на "Газпром" те ще осигурят увеличаване на обемите на доставки на "синьо гориво" през България за съседните балкански страни.

Руските компании имат интерес в приватизацията на конкретни обекти от българската икономика - регионални енергосистеми, телекомуникационни компании, курортно-лечебни комплекси. Има значителни възможности за създаване на съвместно производство на базата на предприятията от военнопромишления комплекс.

Препечатваме интервюто със съкращения