Истината за комунистическите диктатури трябва да се изучава и помни

От години германската Служба за архивите на ЩАЗИ работи и лобира за по-тясно сътрудничество на сродните ѝ организации в бившите социалистически страни. Най-после представители на 7 страни се събраха в Берлин, за да формализират своите отношения с подписването на договор.

Като че ли най-щастлива снощи в тържествената зала на представителството на Европейската комисия в Берлин бе Мариане Биртлер. Като ръководител на Службата за архивите на ЩАЗИ тя направи много, за да се осъществи идеята ѝ за "Общоевропейска мрежа на службите за архивите на бившите тайни полиции”, както официално се нарича създадената във вторник организация.

За подписването в Берлин пристигнаха ръководителите на сродни институции от България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Приветствие отправи представителят на ЕК Детлеф Клеменс, който напомни, че опазването на паметта за насилствения характер на комунистическите диктатури не засяга само страните, отърсили се от тези режими, а е жизнено важна тема за цяла Европа. Ето защо и Комисията ще участва през 2009 г. в многобройни прояви и проекти в отделните страни от бившия Източен блок, за да се отбележи подобаващо 20-годишнината от падането на комунизма и от мирните революции.

Според Мариане Биртлер подкрепата на ЕК, предоставила и своето представителство край Бранденбургската врата за церемонията на подписването, е изключително важна. Тя подчертава значението, което цяла Европа придава на анализа и изследването на всички аспекти на комунистическия терор в Източна Европа.

"Само на няколко метра от нас преди 20 години се издигаше Берлинската стена”, каза Биртлер пред събраните граждани, политици и журналисти. "Тази стена рухна, но политическите, икономическите и морални поражения, които комунизмът нанесе в нашите страни, все още гнетят обществото.”

Ръководителката на германската Служба за архивите на ЩАЗИ представи новообразуваната Международна мрежа като организация за тясно съгласуване на работата на сродните институции, за размяна на информации, за взаимна подкрепа във всекидневната работа и в изследователски проекти.

Планирано е по принципа на ротация всяка година една от страните да бъде водеща в организирането на сътрудничеството, като през 2009 тази роля поема Германия.

Веднъж годишно ще се провежда голяма международна конференция, на която ръководствата на националните институции ще обменят опит и ще координират своята дейност в общоевропейски аспект. Оперативната работа на Мрежата ще се извършва от координационна група, която ще осигурява комуникацията, ще подготвя конференциите и ще развие базова система за взаимна обмяна на информация, отнасяща се до работата на бившите тайни служби.

Според Мариане Биртлер участващите страни споделят общи цели – да се разкрие истината за всестранното проникване на службите за държавна сигурност в комунистическите общества, да се улесни достъпът до архивите на тези служби, но преди всичко да се създадат условия, за да се чува по-силно гласът на жертвите, на репресираните от режима, на гражданите, които търсят истината за тяхното минало.

Ръководители на институциите за паметта или за архивите на тайните служби от бившите социалистически страни изтъкнаха голямото значение, което ще има нова международна организация за тяхната работа на национално ниво. Почти във всички страни не престават дебатите, че е време да се затвори тази страница от миналото, да се тегли черта, да се прекрати достъпът до старите архиви за граждани и изследователи. На този фон новата Европейска мрежа ще даде съвършено друго измерение на националната работа, ще засили позициите на институциите във вътрешнополитически план и ще спомогне за по-пълно разкриване на тайните на бившите служби, смятат всички участници в Берлинската среща.

Председателят на българската Комисия за архивите на ДС Евтим Костадинов припомни, че България е приела своя закон за създаване на комисията едва през 2006 г., непосредствено преди приемането на страната в ЕС, но че въпреки нелеките доскоро условия, той и колегите му са свършили немалко полезна и приета от обществото работа.

Той каза, че безрезервно подкрепя целите на Европейската мрежа, които съвпадат изцяло с целите на работа и на неговата комисия.

Костадинов припомни, че в духа на международното сътрудничество при обмяната на информации от архивите, Комисията вече е дала достъп на немски журналисти, разследващи убийства на източногерманци при опит за бягство през българската граница в миналото. В същия конструктивен дух България ще дава и занапред свой принос в рамките на Европейската мрежа.

След подписването на договора запитах Евтим Костадинов какво мисли за обществената действителност в днешна Германия, където бивши щатни или неофициални сътрудници на ЩАЗИ нямат място в публичното пространство, където колегите на разузнавача Маркус Волф са изтласкани от обществената сцена и водят незабележим живот на частни лица без политическо, медийно или икономическо влияние.

Как това се съотнася с българската практика, при която разкрити от комисията на Костадинов фигури необезпокоявано заемат престижни позиции в обществения живот, продължават да влияят на процесите и дори биват награждавани с висши държавни ордени.

"Действително, когато се обсъждаше приемането на закона, в крайна сметка надделя мнението на народните представители той да няма лустрационен характер. Нашата комисия няма законова възможност да прави оценка на характера на обвързаността на едно или друго лице със службите, тя само установява принадлежност. Аз винаги в своите изказвания съм изразявал личното си мнение, че трябва да се дава възможност за развитие на млади хора, неангажирани, незамесени с бившите служби на ДС. Личното ми мнение е да се дава предимство на хора, които не са обвързани, не са обременени, включително за тяхното кариерно израстване. Смятам, че хората, които заемат публични длъжности, не бива да са имали съпричастност с бившите служби.

Действащият закон прехвърля в крайна сметка отговорността изцяло върху избирателя. Комисията си изпълнява задълженията, ние поднасяме информацията, а избирателят носи отговорността, за кого, за коя партия и за кои личности да гласува. В личната си практика, дори и като малък ръководител, съм давал предимство на такива служители, които не са имали съприкосновение с Държавна сигурност”, заяви Евтим Костадинов за Mediapool.

*Други материали от автора може да намерите на www.de-zorata.de