Истинският враг е тиранията на близкоизточните "";властелини на терора""

Дебатите относно приближаващата война са класически пример за това как поради прекаленото фокусиране само върху едно дърво цялата гора изчезва от поглед. Нашите лидери са така погълнати от кампанията срещу Саддам Хюсеин, че са изгубили представа за по-сериозната терористична заплаха. А това, от своя страна, заплашва стратегията им за самата война.

Терористичната мрежа - от Ал Кайда до Хизбула, от Ислямски джихад до Хамас и различни групировки от рода на Организацията за освобождение на Палестина - е толкова силна поради подкрепата, оказвана им от четири тиранични режима, които наричам "властелини на терора" - Ирак, Иран, Сирия, Саудитска Арабия. Без тази подкрепа, терористите ще бъдат значително отслабени и ще бъдат лесна плячка.

Близкоизточната фаза от войната срещу тероризма трябва да бъде съсредоточена върху тези режими и тъй като за всяка страна е нужна различна стратегия, нашето най-силно оръжие ще бъдат народите, които изнемогват под управлението на четиримата тирани.

Откакто президентът Джордж У. Буш обяви "оста на злото", властелините на терора започнаха да организират общ фронт срещу САЩ и техните съюзници. Когато и да нападнем първи, почти със сигурност останалите ще отвърнат. Опасно е да се смята, че ще успеем да се справим с тях един по един. Непосредствено след ход от наша страна ще бъдем замесени в регионален конфликт.

От четирите терористични държави най-важната е Иран, като люлка на модерния ислямски тероризъм от времето на революцията на Хомейни от 1979 г. Иран, който създаде, обучи, защитава, спонсорира и подкрепя най-опасната терористична групировка в света - Хизбула и е опора за останалите, включително за Ал Каида. Но тероризмът всъщност е единственият успех на Ислямската република, която разруши страната и си навлече омразата на широкото мнозинство иранци. Според едно проучване на общественото мнение 90 процента от иранците остро критикуват режима и това е нещо като рекорд дори за един неуспял деспотичен режим. И седмица не минава без масови демонстрации в някой голям град, водени по ирония на съдбата от разочаровани бивши поддръжници на президента "реформатор" Мохамад Хатами, който се оказа безсилен.

Режимът, който осъзнава, че не може повече да разчита на своите военни и военизирани части, за да спре демонстрациите, постоянно активира нови гангстери, преструктурира въоръжените сили и мести командири от един район в друг. Иран е в сходно положение с Югославия през последните дни на Слободан Милошевич, с Полша и Чехословакия в края на Съветската империя и с Филипините в края на управлението на Фердинанд Маркос. Не е необходима военна кампания за свалянето на режима. Достатъчно е да подкрепим иранския народ, който иска да бъде освободен от подтискащата го моллакрация. САЩ просто трябва отново да осигурят на опозиционните групировки средства и техническа помощ и да ги окуражават със сателитни предавания.

За сирийците, саудитците и иракчаните ще бъде много трудно да се борят срещу иранския народ от позицията на един провалил се режим. От друга страна, ако започнем с военен удар срещу Ирак, за терористите и въоръжените сили на сирийския, саудитския и иранския режими ще бъде много по-лесно да убиват американски и британски войници на иракска земя и другаде. Падането на радикалната Ислямска република би елиминирало най-големия източник на подкрепа за терористите, а радостта на иранския народ ще изтръгне сърцето на ислямския фундаментализъм, като покаже на едно цяло поколение мюсюлмани, че такива режими имат пълен неуспех, независимо дали са под шиитска (иранска) или сунитска (афганистанска) форма.

Успешното сваляне на режима в Техеран ще предизвика масова народна подкрепа за подобни революции в Багдад и Дамаск, а ние искаме именно това. Ще имаме далеч по-голям успех, ако отидем като надеждни освободители, а не като нашественици. И ще бъде добре да покажем на иракчаните, които на два пъти бяха предавани от неумели американски президенти през миналото десетилетие, че този път знаем какво правим.

Що се отнася до Саудитска Арабия, докато там има определено прозападно ориентирани членове на кралското семейство, тази останка от една старомодна средновековна култура трябва да спре да финансира световната организация чрез радикални джамии и религиозни училища, където се промиват мозъците на следващото поколение терористи. Кралското семейство трябва да спре да подкрепя терористични дейности срещу т.нар. си приятели на запад.

Вероятно по-лесно би било да ги убедим в колосалната им грешка, след като веднъж вече сме показали силата и решимостта си другаде в района. И в действителност те изглежда вече разбират, че трябва да сътрудничат, ако искат да избегнат настоящата си участ.

Звучи като изключително амбициозна мисия, но друг изход няма, защото властелините на терора са обединени в общата им омраза към нас. Това е задача, достойна за самотната суперсила в света. Както президентът Роналд Рейгън веднъж отбеляза, САЩ е твърде голяма страна, за да се цели ниско.

* Авторът е преподавател в института Америкън Ентърпрайз и автор на "Войната срещу властелините на терора"

По БТА