Исторически парк или бутафория до керемида?

План за построяването на исторически парк тече в с. Неофит Рилски, Варненско, и намеренията на създателите му са да се осъществи между 2016-а и 2022 г. Проектът звучи амбициозно, според сайта комплексът трябва да отрази праисторията, класическата Античност на траките, римско-византийскя период и двете български царства на Балканите. Снимки няма, но е пълно с очарователни дигитални илюстрации, показващи ни млади хора, разхождащи се сред зелени морави и живописно съжителстващи си с елински храмове и църквички от Средновековието. Пожеланието е повече от приятно.

Инициативата за парка е на варненската реставрационна фирма Treasure Bulgaria, която търгува с реплики на антични съкровища и има интерес към популяризирането на исторически възстановки. Дейността на фирмата включва продажба на луксозни предмети, най-вече скъпи пластики, имитация на древно изкуство, предназначени очевидно за заможни клиенти с любителски интерес към историята. Много подходящо за Източна Европа.

Боя се, че в проекта за исторически парк има огромен риск от затвърждаване на културата на мутробарока. "Замъкът" в село Равадиново край морето е пример за бутафоризъм, доведен до кич. Еклектиката при струпването на хилядолетията от Варненския некропол до османското нашествие е неизбежна. Стотина декара площ не са малко, но това по никакъв начин няма да е тематичен парк, а нещо като Дисниленд. Разбира се, за всеки влак си има пътници.

Край Варна вече имаше планове за подобни исторически атракции – с умиление си спомням прабългарския лагер "Фанагория", май в Аспарухово, който тихо гниеше там около 2003 г. Имам лоши спомени от "реставрацията" с арматура и бетон на Голямата базилика в Плиска, а и още потръпвам при мисълта за безумната крепост Мали Цари град край село Белчин баня. За така наречения "Двор на кирилицата" не ми се и мисли. Проблемът не е, че ръководството на една амбициозна фирма иска да инвестира в исторически парк; проблемът е, че в България имаме много лошо ноу-хау как се прави това. Добрата практика в Европа обикновено е на строго определени тематични паркове, фестивали и исторически атракции. Викингският парк в Йорк, Англия, също викингският фестивал в Орхус (Дания), англосаксонската група за исторически атракции Regia Anglorum, редовната полска възстановка на битката при Грюнвалд и френският проект Геделон за изграждането на цял средновековен замък със съответните технологии са прекрасни примери за добросъвестна работа. Широка публика от любители (и най-вече деца) се забавлява с дейността на историческите възстановчици из целия Стар континент.

У нас, в Сърбия и Румъния също има добре провеждани събития по исторически риенактмънт – особено посветени на късната Античност и късното Средновековие. С удоволствие си спомням организираната от сдружението за антични възстановки Mos maiorum възстановка за готите в късната Римска империя в Никополис ад Иструм през 2017 г. Най-добрата страна на тези събития е сериозният подход към конкретна историческа епоха и навлизането в детайли из костюмите и културата на съответния период. Няма начин публиката да се обърка: четвърти век си е четвърти век и в него още няма боляри и рицари.

Струпването на реплики на антични храмове и християнски църкви заедно поставя страшно много въпроси за качеството на замислената атракция. Първо, един античен храм, посветен на гръцко, тракийско или римско божество, включва олтар пред храма и статуя вътре в него. Размерът, цената и декорацията на сградата лесно могат да минат на втори план при оформянето на бюджета и резултатът да е претупан, както често става у нас. На второ място, една късноантична или средновековна църква може ли изобщо да бъде завършена до стенописите и дори до имитация на олтар? Това поставя и етически въпроси, защото например съществуващите реплики на християнски храмове на Царевец и в Белчин баня са подигравка с християнското изкуство и с напълно жизнените традиции на тази религия у нас. Да не говорим, че при добро желание една реплика на антична църква може да заприлича на познатите ни, действащи светилища, но това би било заблуждаващо за публиката, защото любимите в България възрожденски икони не са много близки до древната култура на християните в Рим и ранна Византия. Има сериозен риск из алеите на бъдещия исторически парк да се разхождат туристи, които да останат с напълно объркани идеи за миналото. Астерикс и Обеликс все пак не са подходящи гидове.

Естествено, може страховете ми да са напразни. Не е съвсем изключено фирмата-инвеститор да е наела или тепърва да наеме невероятни специалисти от България и чужбина, да се хвърли в сериозни исторически изследвания и накрая да представи пред всички ни зашеметяващо историческо забавление с огромна познавателна стойност… само че се съмнявам. Току-виж се сдобием с още едно лего-Ларго, само че този път доведено до зъбер и купол.

Извинете еклектичната ми молитва, но в този контекст тя е съвсем уместна: Бог и боговете да ни пазят от поредната фърковщина!