Историята на приватизацията е история на провала на реформите в Румъния

Историята на приватизацията е история на провала на реформите в Румъния. Затова сега, когато още едно правителство предлага чудотворно съживяване на дейността в тази област, мисля, че ще е полезно отново да разкажем тази история, от която не научихме нищо. За дванадесет години страната ни успя да привлече изключително малко доларови инвестиции, които са много под нуждите ѝ. Парите от чужбина не идват само от приватизация и приватизацията не се прави непременно с пари отвън, но те са показателни за начина, по който се осъществяват сделки в една страна, те създават представа за инвестиционния климат в нея. Румъния изпусна влака през първите години на последното десетилетие от миналия век. Тогава, международните бизнес кръгове трябваше да получат ясно послание във връзка с начина, по който замисляме и възнамеряваме да приложим реформите. А тогава именно бе периодът, в който румънската държава дълго се колеба дали да продаде огромните активи, наследени от комунизма. "Приватизацията е средство, не самоцел", казваха ръководителите на страната, загледани в улиците, по които протестиращите издигаха лозунга "няма да си продадем страната". Заради временния предизборен интерес, за да не предизвикат сътресения, управляващите пожертваха дългосрочния национален интерес.

Регионалната надпревара бе загубена в момент, когато Чехия, Унгария и Полша прилагаха стратегия на отворени врати, чрез която привлякоха първокласни инвеститори и която ги отведе до членство в НАТО и до първата вълна на разширяване на Европейския съюз. По това време дребни румънски аферисти придобиха тежест, бързо усвоиха способността да се възползват от корумпирани държавни служители и започнаха да играят по-голяма роля на вътрешния пазар. Приватизациите в ключови сектори, които изискваха крупен капитал и то отвън, се превърнаха в поле за изява на тези групировки, подкрепяни на местно или централно политическо равнище. Още повече, че запазването на държавната собственост върху предприятията, все повече намаляваше атрактивността им. Поради лошо управление дружествата, които предстоеше да бъдат приватизирани, натрупаха огромни дългове, които проблематизират евентуалната им продажба. Въпреки разпространената представа за чужденеца, дебнещ изгоден момент да купи на безценица дадено предприятие, големите компании не се втурнаха да закупят дялове от икономиката ни. Продавахме по-скоро на съмнителни чужденци или на структури с неясен произход и непрозрачно финансиране. Търсенето бе на равнището на предлагането. Скандалите, които днес набюдаваме в Яш или Решица са само част от последствията на това явление. За същинския провал виновно е колебливото начало на приватизацията, но и нестабилното законодателство, походите на миньорите, скандалните авантюри, които прогониха инвеститорите, корупцията и мафията, разпростряла пипала в различни области. Всичко това създаде определена, не особено благоприятна представа за бизнес-климата в Румъния, която бе разпространявана в чужбина от потенциалните инвеститори. Тази пропаганда не може да бъде опровергана само чрез реклама, колкото и пари да се похарчат за това.

Сега правителството иска да ускори процеса на навлизане на еврото в Румъния, но е твърде възможно количеството на европейската валута да не стигне и за нас. От определена гледна точка приватизацията на по-ниска цена е логична. Целта на процедурата не е да се получат повече пари за бюджета, а да се съживи икономиката чрез допълнителни инвестиции. От друга страна, истинските инвеститори не искат непременно да купуват евтино, а да изградят инвестиция, която да носи печалби и да бъде стабилна. Те искат да знаят, че данъците, таксите, акцизите не се променят по два пъти на година и че договорът, веднъж подписан, ще бъде прилаган стриктно. Не бива да очакваме чудеса в близко бъдеще. Западната икономика ближе раните си и ще обърне поглед към нас едва тогава, когато ѝ останат пари за инвестиции и види, че тук са започнали да действат други нрави и на масата на преговорите са се появили нови лица.