Парламентарната група на "Продължаваме промяната – Демократична България" е обсъдила с експертни групи подготовката на проектозакон за използването и развитието на изкуствения интелект (ИИ), който да регламентира стимули за внедряване на подобни технологии и да привлече инвестиции в развойна дейност. Това съобщи заместник-председателят на парламентарната група Божидар Божанов по време на дискусия "Изкуственият интелект: тенденции, регулации и сценарии за развитие", организирана от Българската стопанска камара във вторник.

По думите му текстовете ще са съобразени със съответния акт на Евросъюза и целта е да се създадат институционална рамка и механизми за координация, а не политиките в изкуствения интелект да стават с фрагментирани решения на Министерския съвет.

Божанов смята за необходимо да има ясно ясно разписани правила за въвеждане и предоставяне на стимули за внедряване на ИИ, за развитие, за обучение на служители от частния сектор и публичната администрация, за подпомагане на тренирането на модели с документи от администрацията.

"Целта е да привлечем повече развойна дейност в България", обясни той и добави, че страната не трябва да изостава в надпреварата от други държави. Според него ИИ не е революция, а бърза еволюция и ако не се действа, рискът е да се загуби много.

От опозиционната комлиция разчитат на подкрепа от институциите за проиемането на техните предложения, защото "това не би трябвало да бъде поляризираща политическа тема".

Според представителя на Министерството на икономика и индустрията Желяз Енев най-вероятният сценарий в развитието на технологиите с изкуствен интелект на глобално ниво към момента е към техно национализъм. Има всички предпоставки за това – като се започне от производството на процесори, през изграждането на центровете за данни до големите играчи, разработващи технологиите, смята той.

Неговото ведомство в момента разработвало индустриална стратегия на България и темата с изкуствения интелект и дигитализацията щяла да бъде една от сновните в документа.

По думите на Енев ведомството му отдавна работи за дигитализацията на бизнеса, но за съжаление без особени успехи, което не го прави особен оптимист за бързото навлизане на ИИ в България. Като друга сериозна пречка пред ускореното навлизане на изкуствения итлекет у нас той посочи киберсигурността.

"Да се довериш на ИИ означава да си предоставиш цялата информация за производствени процеси в облака, до която някой може да получи достъп", обясни Енев. Според него това ще е повод за много бизнеси да подхождат предпазливо.

От Министерството на иновациите и растежа смятат, че България може да стане лидер в Югоизточна Европа в сферата на изкуствения интелект. Това може да стане чрез хибриден подход на регулации, но и свободен подход от страна на бизнеса, институциите и образованието, а администрацията да е само наблюдател и еветуално да се намесва при нужда от помощ и когатот рябва да каже "стоп", коментира неговият представител Георги Косев.

Така, по думите му, се ражда симбиоза между регулациите и практическото развитие на технологиите.

През 2026 година предстои да се пусне първият регулаторен пясъчник за ИИ в сътрудничество с Министерството на електронното управление, каза още Косев.

Христина Каспарян и Миряна Недева от БСК представиха пред участниците в дискусията разработения към април анализ на Камарата "ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ: тенденции, регулации и сценарии за развитие". Христина Каспарян изтъкна, че предвид високата динамика в сферата на ИИ, изследването е актуално към април, добавяйки, че може да послужи като добра отправна точка.