Италия след стачката

Вчера се проведе първата обща стачка в Италия за последните 20 години. Сблъсъкът между трите главни синдиката в страната и правителството на десницата, ръководено от Силвио Берлускони се планираше от месеци, но негов пряк повод стана изменението на станалия прословут чл. 18 от Кодекса на труда, съществуващ от 1970 г., който според премиера Берлускони пречи за реформирането на пазара на труда.

Още с идването си на власт миналата година Берлускони обяви, че ще се бори за промяната на този член, който е в ущърб на работодателите, като ги задължава да връщат на работа всеки работник, уволнен без основателна причина.

В действителност чл. 18 беше повече символ, отколкото истинската причина за протестите, а самата трудова реформа е само една от многото области в италианското законодателство, които се нуждаят от модернизация. Все пак има аргументи, които натежават в полза на търсенето на пътища за разбирателство между правителството и синдикатите.

Берлускони не може да забрави, че именно синдикатите изиграха съществена роля в падането на предишното му правителство през 1994 г., само след 7 месеца управление. Премиерът е много по-предпазлив сега и съвсем не желае открита конфронтация със синдикатите. От друга страна, вярно е, че синдикатите постигнаха вчера невиждано до момента единство на нацията, но те вече не са толкова силни, както преди 20 години, поради което едва ли е възможно да успеят да наложат аргументите си с демонстрация на сила.

Истинската причина за стачката е от съвсем друго естество. Италианските синдикати имат членска маса от 11 милиона души и съвсем не са склонни да загубят позицията си на ключова фигура в социално-политическия профил на страната, която поддържат още от времето на Втората световна война. За краткото си управление на Берлускони вече му се наложи да се справя с повече или по-малко сериозни кризи, като се започне от злополучното му изказване за християнската цивилизация и исляма, след това оставката на външния министър, докато се стигне до неотдавнашния инцидент с пристигането на кюрдските нелегални имигранти. Сега определено се налага да заеме умерена и не толкова войнствена позиция по отношение на синдикатите, тъй като в Италия се усеща все по-нарастващо нетърпение и разочарование от забавянето на модернизацията, обещана от Берлускони, преди да дойде на власт. Въпреки всичко няма признаци, които да говорят, че вчерашното предупреждение може да се превърне в гилотина за една силна коалиция със солиден за сега контрол в двете камари на италианския парламент.

По БТА