ИТН предложи цени за основни нужди от ток, газ, парно и вода

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да може да определя по-ниски цени на електрическата и топлинната енергия, на природния газ и на водата, когато се потребяват количества, необходими за задоволяване на основни нужди, предложи партията на шоумена Слави Трифонов "Има такъв народ" (ИТН). Парламентарният ѝ лидер Тошко Йорданов и още двама депутати са внесли миналия петък поправки в Закона за енергетиката, които предвиждат също така енергийният регулатор да има правото да определя задължителни количества електроенергия, които производителите да продават на борсата по двустранни дългосрочни договори. Регламентират се и целеви отчисления от постигнатите заради високите цени печалби в държавните енергийни предприятия за компенсиране на скъпите енергоресурси.

За въвеждане на "блок тарифи" за по-ниско потребление на ток, парно, природен газ и вода заговори в края на май председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров, който е представител на "Продължаваме промяната". По думите му КЕВР може да въведе такива тарифи с извънредно ценово решение. Министерският съвет вече обяви, че ще има по-ниска цена до определено потребление на електроенергията като антикризисна мярка. До каква консумация ще е по-евтиният ток обаче не е ясно. Две тарифи – по-ниска при ползване до 75 кВтч месечно, и по-висока за следващите киловати имаше в периода 2004-2006 г.

В предложените от ИТН промени обаче не се регламентира какво ще е потреблението за задоволяване на основни нужди, което със сигурност ще предизвика дискусии при обсъждането на текстовете в енергийната парламентарна комисия и в пленарна зала, освен ако не се приеме, че КЕВР трябва да определи до какво потребление ще важат по-ниските цени. Засега само за водата е прието, че на човек се полагат до 3.5 куб. м вода месечно като идеята да две тарифи неведнъж е била дискутирана, но така и не надхвърли идейното ниво.

Така вероятно КЕВР ще трябва да определи какво да е "потреблението за основни нужди" на ток, вода, газ и парно и какви да са "блок тарифите". Особено сложно ще е решаването на задачата за газа и парното, където потреблението зависи от отопляемата квадратура на жилището.

Според вносителите тарифите за "основни нужди" ще намалят икономическите бариери за достъп до услуги от обществен интерес. Предложението ще окаже и позитивен социален и икономически ефект върху битовите потребители на тези услуги, аргументират се те.

От ИНТ искат също така КЕВР да регламентира правила, въз основа на които електроцентралите да са длъжни да предлагат продукти с различни срокове на падеж, включително продукти най-малко за тримесечие и за година напред, за постоянно доставяне както на базов, така и на върхов товар.

В момента 80 процента от електроенергията, предлагана на борсата, е в сегмента "ден напред", което е причина за високите цени, докато в Европа делът на краткосрочните сделки е около 40 процента.

ИТН предлагат условията на тези бъдещи дългосрочни търгове - критериите за участие, предлаганите продукти и характеристиките на търговете, да бъдат одобрени от българския регулаторен орган след консултация с участниците на пазара.

Други законови поправки предлагат натрупаните печалби в държавните енергийни дружества от високите цени на енергоресурсите да се изплащат като дивидент на държавата и и да могат да се използват за подпомагане на потребителите на електрическа енергия и/или природен газ. Публичните предприятия ще могат да си оставят необходимите им средства за изпълнение на инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала.

Също така ИТН смята, че е необходимо да се предвиди възможност част от натрупаните средства във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) да се предоставят за запълване на газовите запаси на страната в изискваните от ЕК граници – 80 на сто от капацитета на хранилищата до ноември 2022 г., а от зимата на 2023 г. - до 90%. Това според депутатите на Трифонов налага извънредни плащания.

В самия ФСЕС, където в момента постъпват 5-процента от приходите от продажби на електроцентралите, както и от газовия и електропреносния оператор, а също така и от продажбата на спестени държавни парникови емисии, се предвижда да влизат допълнителни отчисления.

Допълнителните вноски ще се внасят ежемесечно ВЕИ мощностите и когенарации с договори за компенсиране на цените. Това ще става когато постигнатата от тях на борсата цена и получаваната премия по договорите за компенсарине е по-голяма от преференциалната цена, определена от КЕВР.

Разликата между сумата, формирана от премията и реално постигнатата цена от съответния производител на организиран борсов пазар и определената преференциална цена се умножи по продаденото за месеца количество електроенергия. Обемът ще се потвърждава от "Електроенергийния системен оператор".Допълнителната вноска ще се дължи и в случаите, в които след 1 юни 2021 г. е прекратен договор за компенсиране с премия с производители с обект с обща инсталирана мощност 500 кУ и над 500 kW.

Когато разликата е отрицателна, производителите ще си получават предвидените компенсации от ФСЕС.

Според вносителите така ще се оптимизират приходите и разходите на ФСЕС, за да може по-гъвкаво да се използва финансовия му ресурс за компенсиране на потребителите при високи цени на енергоресурсите.

Заявка за законови поправки направи в края на май и Министерството на енергетиката. В тях също е засегнато вземането на свръхпечалбите на държавните енергийни компании в полза на потребителите, допълнителните вноски от производителите на ток, както и въвеждането на таван върху цените в държавната енергетика. Ресорното ведомство обаче иска да се махне изискването газовите оператори също да внасят средства във ФСЕС.