Иван Костов: Грешката ни беше, че не извършихме истинска декомунизация

Голямата грешка, която аз съм допуснал, е, че не извършихме декомунизация по начина, по който Конрад Аденауер извърши денацификация в Германия, каза бившият премиер Иван Костов, който в четвъртък представя книгата си "Свидетелства за прехода 1990-1999".

Основната пречка за осъществяването на прехода според него е просткомунистическото общество - "тези хора, които не можаха да се разделят с комунистическите си възгледи и да приемат целите на прехода".

"Урокът, голямата грешка – ние не извършихме декомунизиция по начина, по който Конрад Аденауер извърши денацификация. В самото общество нямаше такава нагласа, нямаше мнозинство за такова нещо. Това означаваше пълна промяна на учебниците по история, промяна на програмата по българска литература – по друг начин да се обучават младите българи – да стават убедени привърженици на демокрацията", коментира Иван Костов пред бТВ.

По думите му една от амбициите на книгата е да помогне на хората да си обяснят днешната ситуация.

Не се гордея с въвеждането на валутния борд

"Не се гордея с въвеждането на валутния борд и съм един от тези, които са лишили БНБ от нейната парична политика. Паричната политика на една банка е изключително важна за икономическата динамика, за макроикономическата стабилност", заяви бившият премиер за едно от най-важните държавнически решения, които му се наложи да вземе в условията на катастрофална икономическа криза и хиперинфлация.

На въпроса дали фалита на КТБ може да се сравни с банковия срив през 1997 г., той отговори, че преди 22 години положението е било много по-тежко. Тогава почти нямаше държава, управляваха силови групировки, каза Иван Костов.

Сред свидетелствата на прехода, споменати в книгата му, са "момчетата" със "стикерите" (силовите застрахователи), ДПС, групировките, "Мултигруп", Андрей Луканов, контрабандата по каналите на Държавна сигурност, Желю Желев и т.н.

Масовата приватизация е идея на БСП

Относно масовата приватизацията Костов напомни, че това е идея на БСП, подготвена и проведена почти изцяло от социалистите. Причината по думите му е, че към онзи момент България не е имала налични пари, за да се продава срещу пари. "Още тогава твърдях, че това няма да свърши добре. Тя се превърна в разочарование", отбеляза Костов.

Той заяви, че не познава настоящия лидер на БСП Корнелия Нинова, която при неговото управление е била назначена в борда на държавната "Техноимпекс" и този факт от биографията ѝ днес усилено се експлоатира от политическите ѝ противници. "Министрите имаха пълна свобода да назначават своя екип – това беше част от административната реформа – към Валентин Василев са тези въпроси", каза Костов.

По повод дежурните обвинения, че "Кремиковци" и БГА "Балкан" са продадени на безценица, бившият премиер припомни, че те са имали отрицателна нетна стойност заради големите си дългове. Когато една фирма има огромни дългове, тя е фалирала и не струва нищо, каза Иван Костов.

Демокрацията днес е в упадък

Според него днес демокрацията е в упадък: "Малко известно е в България, че според критериите на "Фрийдъм хаус" за страните в преход, България, в сравнение с 2008 г., демокрацията е в упадък, в отстъпление - била е консолидирана, сега е полуконсолидирана – проявила е и проявява много дефекти, ние сме в регрес. Това е оценката ми за днес".

Иван Костов разказва и за това как мафията се е родила с югоембаргото, когато номенклатурата е използвала за контрабанда бившите канали на Държавна сигурност, с което е започнало и голямото натрупване на пари. По едно време, сигурно доста наивно, казвах, че сме спечелили тази битка, спомня си той. По думите му тази битка не е лесна, тъй като тя не е срещу определени хора, а срещу определени обществени убеждения и изисква работата на много правителства.

Костов коментира и актуалните скандали с придобити на ниски цени жилища от политици и случая по време на неговото управление с имота на Христо Бисеров. Костов посочи, че тези истории се повтарят, защото не биват разкрити. Защо в следващите години не го разкриха, ако се приеме, че ние сме го прикривали, попита риторично той.

Костов каза, че от 1981 г. живее в къща, която е построил със собствените си ръце, с помощта на баща му и приятели, въпреки че е бил обявен за човека, заграбил половината страна. Това е бил един от мотивите да напише книгата си. Снимката му на корицата е от времето, за което разказва.

Той планира да напише втора книга, "ако има интерес", в която ще попадне и периодът, в който решава да създаде своята партия - ДСБ.

За книгата

Иван Костов представя на 11 април книгата си "Свидетелства за прехода". Министър-председателят (1997-2001 г.), бившият лидер на СДС и ДСБ, бивш депутат и настоящ директор на Центъра за анализ и управление на риска е събрал в 448 страници своите спомени за периода 1989 - 1999 г.

"В центъра на мемоарите си Иван Костов поставя страната и процесите, през които тя преминава до поканата за започване на преговори за членство в Европейския съюз в края на 1999 г. По този начин 47-ият премиер създава важен исторически документ, даващ началото на нов, необходим макар и болезнен разговор за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на демократична България", съобщи издателство "Сиела".

Премиерата на книгата ще бъде на 11 април 2019 г. от 18:30 ч. в зала "Концертна" на Централния военен клуб. Участие в дискусията ще вземат писателят и главен редактор на издателство "Сиела" Захари Карабашлиев и проф. Калин Янакиев.

Ето какво казва проф. Янакиев:

"Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание. А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване. Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на "перестройчици", реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история".