Иван Костов: МО трябва да противодейства на хибридната война

"Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро отново ще почука на вратите"

Иван Костов, сн. БГНЕС
Министерството на отбраната е структурата, която трябва да противодейства на хибридната война, смята бившият премиер Иван Костов. 
 
"Това е задача на отбраната на страната, не на институти, медии, на аморфно определена система за национална сигурност", каза Костов по време на конференцията "Секторът за отбрана на Република България - мъчителният преход от посткомунистически към евроатлантически модел на развитие" в София. 
 
Той посочи, че когато хибридната война и пропагандната ѝ част постигне своите цели, българското общество се разколебава в ключовите си ценности. 
 
"Престава да ги споделя, престава да вярва в тях и започва да вижда чужди ценности, други неща, на които да се опитва да служи. Когато хората започват да споделят такива мнения и нагласи, те задават тона и на днешната политическа прослойка, защото тя се стреми да отразява това, което хората искат, и така се получава този пробив - първо през нагласите на обществото и след това - въздействие върху политическата класа да взима вредни за страната решения", коментира той.
 
Бившият премиер посочи, че отбраната на България не е само задача и отговорност на Министерството на отбраната, а трябва да бъде едновременно дълг и чест на цялото общество и държава.
 
Носталгията може да върне комунизма 
 
Министерството на образованието, например, е отговорно с учебните си програми по история и други предмети да подготвя зрелостниците си за тяхната първа гражданска отговорност - какво да ценят и какво да пазят. 
 
"Ако в училище се преподава носталгия по комунизма, скоро той отново ще почука на вратите. Ако зрелостниците не знаят, че имат европейска идентичност, ще я загубят", посочи Костов. 
 
"Ако преподаватели влизат в аудиторията на Военната академия с разказ за това как НАТО и ЕС ще се разпаднат, България няма да има никакви офицери. Ако европейските и атлантическите ценности нямат своите бранители, тази цивилизация и култура на демокрация и конкурентна пазарна икономика просто няма да я има", добави той.
 
България все още не е направила своя избор
 
По думите му преходът в отбранителния сектор е мъчителен, защото секторът, а и цялото българско общество и политическата прослойка, както и цели държавни институции изглежда не са направили своя окончателен избор. 
 
България все още не е избрала окончателно какво трябва да брани на всяка цена, което е големият проблем, смята бившият премиер.
 
Спешно да се вдигнат разходите за отбрана 
 
Костов приветства  управляващите, че имат стратегическия поглед да увеличат разходите за отбраната до нивото, необходимо за страната ни, като при това заделят една пета от тези разходи за създаване на отбранителни способности.
 
Това е абсолютно належащо, коментира той.
 
Бившият министър на отбраната Бойко Ноев е песимистично настроен дали целените 2% от БВП за отбрана ще станат реалност. 
 
Той коментира, че ножицата между възможностите на държавата и потребностите от определени способности трябва да бъде максимално затворена. 
 
"Безспорно Русия е голям проблем, но в същото време на нашата югоизточна граница текат процеси, които не сме предполагали, когато сме се присъединявали към тези организации", коментира Ноев.
 
Крачка назад 
 
Бившият служебен военен министър Тодор Тагарев от своя страна добави пред БНР, че от много години не можем да поемем по пътя на по-тясна интеграция в НАТО и в европейската отбрана, за да може да гарантираме нашата сигурност по най-добрия начин. 
 
Процесите вървят на приливи и отливи, а напоследък отливите, като че ли са малко по-сериозни, отколкото приливите, каза Тагарев. 
 
"Нашите съюзници от източния фланг на НАТО полагат огромни усилия и инвестират значителни средства, за да са най-добре подготвени за членство в НАТО и да гарантират своята сигурност и сигурността на съюзниците си. Почти всички балтийски страни, Полша, Румъния достигнаха 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Други вървят по-уверено в тази посока. Провеждат се мащабни програми за модернизация. Обичаме да се сравняваме с Румъния… Те обявиха наскоро програма за превъоръжаване до 2026-а година на стойност почти 10 милиарда евро. На този фон нашите колебливи позиции и ходове изглеждат още по-странно“, добави той. 
 
Работа на политическия елит е да обясни на хората, че средата за сигурност е съвсем различна от тази през 90-те години и първото десетилетие на новия век, смята Тагарев. 
 
"Намалили сме средствата за отбрана, като пропорция от БВП, 5 или 6 пъти за 90-те и първото десетилетие на новия век. Това е невероятно използване на така наречения „мирен дивидент“, но сега ситуацията се промени и е време отново да инвестираме малко повече усилия в отбрана и то по най-добрия начин - заедно с нашите съюзници“, каза той.
 
"Притеснително е, че числа, които се вписват в Държавния бюджет, предвидени за превъоръжаване, които са значителни като обем, на практика, не се използват. През предните две години така бяха загубени почти половин милиард лева. За тази година има планирани на отделен ред 370 милиона лева, но както вървят проектите за модернизация и превъоръжаване, много малко вероятно е да бъдат усвоени“, коментира Тагарев. 
Още от България