Емиграцията вреди на България. Най-умните българи са ни нужни тук, за да променят страната, а вместо това те я напускат, се казва в статия на политолога Иван Кръстев, публикувана в британския в. "Гардиън".
Въздействието на имиграцията от Източна Европа върху Великобритания предизвика там разгорещени дебати през последните години. Това обаче, което до голяма степен се подминава без внимание, е степента, в която имиграцията променя и обществата, от които идват мигрантите, пише Кръстев и цитира статистика на в. "24 часа", че през изминалите 23 години 3 милиона българи са напуснали България и са останали в чужбина, което е съществена демографска промяна за страна, чието население сега е малко над 7 милиона души.
Масовата емиграция на хора, чиято възраст най-често е между 25 и 50 години, нанесе огромна вреда на българската икономика и политическа система. Фирмите се оплакват от недостиг на квалифицирана работна ръка. Здравната система на България е лишена от кадърни медицински сестри, които могат да изкарат няколко пъти повече пари, грижейки се за някое семейство в Лондон, отколкото на нископлатена длъжност в някоя българска болница.
Повечето от най-добрите ни абитуриенти не кандидатстват в български университети, лишавайки ги от способностите си - след китайците българите сега са втората по численост
чуждестранна студентска общност в Германия. И макар че повечето от напускащите възнамеряват да се върнат, прилагането на този план на практика често се оказва сложно. Малко вероятно е хората, които напускат родината си на млади години, да имат социални мрежи, които да ги привлекат обратно у дома.
Кръстев завършва статията си с цитиране на социологическо проучване по случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена, в което се прави опит да се установят печалбите и загубите от посткомунистическия преход, както ги възприема обществеността.
Резултатите бяха шокиращи за мнозина политици: огромното мнозинство от българите продължават да подкрепят членството на страната си в ЕС, но мнозина разглеждат последните две десетилетия по-скоро като провал, отколкото като успех, пише политологът.
Те възприемат влизането на страната си в ЕС през призмата на деиндустриализация, нарастващото социално неравенство и корумпираните елити. Все пак свободата на движението изпъква в изследването като единствения неоспорим успех от последните 25 години. Това е единственото нещо, заради което хората все още вярват, че ЕС има бъдеще. Което изправя лидерите на Европа пред дилема: ограничаването на свободата на движение може да помогне да се задържи Великобритания в ЕС, но крие риска да делегитимира европейския проект в очите на по-новите му членове, заключава Иван Кръстев.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Е няма как ако си умен да стоиш в кочината булгаристан...
Излиза, че тук в България са останали старите и некадърните, които не искат да променят страната си?
Иван Кръстев да бъде много внимателен, когато подплатява анализите си с числа. Да не се доверява лековерно на вуду-статистиката на проф. Юлиан Вучков, въпреки че повечето ни „политици”, „държавници” и медии се позовават на него. След като населението на България е спаднало горе-долу от 9 млн. на 7 млн., т.е. с 2 млн. за 25 години и след като само отрицателният естествен прираст (родени минус починали) за този период е почти 1 млн., няма как „3 милиона българи да напуснат България и да останат в чужбина”. И съвсем не всички напуснали са „мозъкът на нацията” или „квалифицирани”, а напротив.