Изборът на Първанов е без значение за икономическата политика

Могат ли резултатите от президентските избори в България да се отразят по някакъв начин върху икономическата политика на страната?

Много се съмнявам, че ще има голям ефект върху българската икономическа политика като се вземе предвид традиционната роля на президента. В същото време обаче мисля, че резултатите от изборите показват нуждата от спешно осъществяване на промени, защото очевидно има голямо недоволство сред избирателите от начина, по който новото правителство действа. В страната има ясно недоволство от липсата на промени.
Знам за изявлението на Първанов, че държавата трябва да престане да се оттегля от икономиката. Това изявление обаче не може да впечатли никого. В този смисъл смятам, че изборните резултати няма да имат голям ефект върху българската икономическа политика, макар че те показват нуждата от спешни действия на правителството, които да бъдат усетени от населението.

Защо, според вас, има толкова голямо недоволство сред избирателите - заради техните големи очаквания или заради неспособността на правителството да изпълни обещанията си?

Мисля, че се дължи на комбинацията от двете. В своята кампания за изборите през юни НДСВ направи няколко много големи обещания, за които още тогава много хора се съмняваха, че ще могат да бъдат изпълнени. От друга страна, населението чака промяната още от началото на 90-те години. Много хора обаче не виждат тази промяна в ежедневието си, въпреки че като цяло в българската икономика бяха извършени много съществени промени. Тези промени, обаче, не доведоха задължително до промяна в живота на хората до такава степен, до каквато те се надяваха.
Новото българско правителство обеща, че ще промени нещата за 800 дни. Хората обаче виждат, че 100 дни вече отминаха и много от предложените конкретните мерки или въобще не бяха осъществени, или трябваше да бъдат изоставени заради опозицията на МВФ. Това допринесе за недоволството, защото хората не виждат никакви промени и се чудят какво ще стане в обещаната времева рамка.

Споменахте за искането на Първанов за по-голяма роля на държавата в икономиката. Смятате ли, че това е стъпка в правилната посока?

Не. Смятам, че България започна да прави стъпки в правилната посока още през 1997 - 1998 година. Тази политика беше добре формулирана и трябва да бъде продължена. Приватизацията трябва да продължи. Новото правителство обеща да ускори този процес и да го направи прозрачен. Смятам, че тези две посоки на развитие са много важни и трябва да бъдат осъществени.

До каква степен според вас фактът, че България има за нов президент един бивш комунист, ще се отрази върху начина, по който инвеститорите възприемат страната?

Ние вече сме виждали хора с подобно минало в цяла Източна и Централна Европа, които дори имат по-силна власт, отколкото е властта на президента в България. Много често тези хора заеха разумна позиция, защото знаеха, че техните страни нямат голям избор. Те просто насочиха по-голямо внимание към обикновените хора и се опитаха по-възможност да смекчат ефекта на определени мерки върху населението. Те обаче не направиха голяма промяна в посоката на политиката. На този фон като вземем под внимание и факта, че българският президент няма силна роля при формулирането на вътрешната икономическа политика, не мисля че избирането на Първанов ще бъде сериозен проблем за България.

Българските социалисти обаче все пак имат малко по-различна биография от тези в на социалистите от Централна Европа.

Да. Това е ясно. БСП обаче сама по себе си не е единна партия. В нея има различни крила и аз не смятам, че новият президент е от най-реакционното крило. Освен това трябва да се има предвид поведението на БСП в опозиция при управлението на Костов. Тогава партията на практика подкрепяше повечето от икономическите мерки. Тя дори не се опита да изработи различна икономическа програма. Социалистите просто използваха различен език за същата програма. Така че аз не очаквам големи промени в България.

* Интервюто на Георги Стойчев с Чарлз Мувит е излъчено по радио Свободна Европа.