Избори в Португалия под знака на строг спасителен план от ЕС и МВФ

Тази неделя португалците гласуват предсрочно за нов парламент. Повече от 9.6 млн. избиратели са призовани да участват в разпределението на 230 депутатски мандата. Очакванията са за смяна на управлението. Проучванията на общественото мнение сочат, че Социалистическата партия на премиера Сократеш изостава в нагласите на избирателите след консервативните социалдемократи, които обещават оттегляне на държавата от редица области.

Подобно на Гърция, Португалия също е застрашена от държавен банкрут, и засега успява да избегне фалита единствено благодарение на европейския спасителен чадър на стойност 78 млрд. евро.

Новият кабинет ще има задачата да прилага плана за финансова помощ от ЕС и МВФ.

В края на март португалският парламент бе разпуснат, след като премиерът Жозе Сократиш, оглавил правителството през 2005 г., подаде оставка. Всички анкети сочат, че Социалдемократическата партия на Педру Пасуш Коелю ще надвие с малко надмощие социалистите, обвинявани от опозицията, че са разстроили държавните финанси.

Според АФП, социалдемократите вероятно ще могат да разчитат, както и през 2002 г., на подкрепа от Народната партия - третата политическа сила в Португалия, за да формират коалиционно правителство.

Кризата принуди Португалия да договори в началото на май спасителен план за международна финансова помощ, каквато получиха миналата година Гърция и Ирландия. За разлика от тях основните партии в Португалия се ангажираха строго да спазват условията за заема от 78 милиарда евро, отпуснат срещу поети задължения за строги мерки и големи икономически реформи. Само комунистите и троцкистите не са подписали споразумението с кредиторите на Лисабон.

Педру Пасуш Коелю обеща дори в случай на изборна победа да "преизпълни" изискванията на ЕС и МВФ, по-специално в сферата на приватизацията, но също така и в реформирането на трудовия пазар, обществените услуги и социалната политика.

За да получи кредита, Португалия ще трябва в близките три години да намали бюджетния дефицит от 9.1 на 3 процента и да осъществи болезнени структурни реформи - и то в контекста на продължаваща рецесия и рекордна безработица.