Изборите в Германия засилват усещането за парализа на Европа

Приоритетите в списъка със задачи на Европа са следните: да се гарантира, че Иран не произвежда ядрени оръжия, да се избавят милиони души от безработицата, да се съживят буксуващите икономики, да се попречи на политическите екстремисти да спечелят влияние и да се реагира на китайския възход.

Tрудно е обаче да се предвиди колко от тези задачи ще бъдат изпълнени, след като водещи европейски държави като Италия, Франция, а сега и Германия са сковани от слабостта на политическите им лидери.

Колебливите резултати от оспорваните избори в Германия - най-голямата държава в Европа, но с една от най-боледуващите икономики, само задълбочават изгледите за парализа на континента в момент, когато належащи вътрешнополитически и международни проблеми призовават за решителност.

Рухнаха надеждите, че изборите ще доведат до смели реформи в германската икономика, които ще окажат благотворно влияние и извън границите на страната. Вместо шанс за ново начало, с ръководство със свежи сили, в Германия започва мъчителен процес на опити на политическите лидери да съставят ново правителство.

За европейската външна политика несигурността в Германия настъпва в деликатен момент - ЕС планира на 3 октомври да започне преговори за членство с Турция и се опитва да постигне дипломатическо уреждане на спора за ядрената програма на Иран.

"Германия е парализирана в най-лошия момент за европейската дипломация", заяви водещият френски анализатор по международни въпроси Доминик Моази.

Неясният резултат в Германия според някои означава, че гласоподавателите осъзнават необходимостта от реформи, но не желаят болката, която неизбежно ги съпровожда. Този резултат позволи на политическите противници в Европа да претендират за победа, без да има определена ясна посока.

Сред европейските държави липсва явен кандидат, който да поведе напред Европа, докато Германия се ориентира.

Британският министър-председател Тони Блеър смята, че Европейският съюз трябва да намали бюрокрацията, да приеме глобализацията, да отдели повече средства за наука, технология и изследователски програми и по-малко за издръжка на земеделците във Франция, ако иска да се конкурира успешно с новите сили като Китай.

Блеър обаче още не е открил съюзниците, от които се нуждае, за да наложи волята си на 25-членния съюз.

Франция пък наподобява кораб без кормчия след провала на референдума за бъдещето на ЕС през май. Неотдавнашното постъпване на Жак Ширак в болница (лек проблем с кръвоносните съдове в едното око причини смущения в зрението на близо 73-годишния президент) отслаби позициите му в политическия живот повече от когато и да било. Грозни битки за това кой ще го замести на изборите през 2007 г. разединяват и неговия десноцентристки лагер, и раздробената опозиционна Френска социалистическа партия.

След изборите в Германия споровете за бъдещето на боледуващата Европа изглеждат още по-трудни за решаване. Дали Германия, Италия и Франция трябва да възприемат реформи в англосаксонски стил, като орежат разточителните програми за социални помощи и либерализират пазара на работна ръка?

Европейската левица твърди, че подкрепата за канцлера Герхард Шрьодер доказва съпротивата на гласоподавателите срещу по-смелите реформи, предлагани от консервативната му съперника му Ангела Меркел.

Но либералният консервативен френски министър на вътрешните работи Никола Саркози, който се надява предложенията му за реформи във Франция да му спечелят президентския пост през 2007 г., изпрати на Меркел следното поздравително послание: "Доверието към Вас, което германските гласоподаватели показаха, потвърждава, че споделяните от нас идеи и ценности са правилни".

Френската комунистическа партия пък заяви, че и левоцентристката коалиция на Шрьодер, и консервативните християндемократи на Меркел са били наказани от вота на избирателите. Тя изтъкна напредъка, отбелязан от новата германска Лява партия, съставена от бивши комунисти и леви отцепници от социалдемократите на Шрьодер.

Някои се опасяват, че слабостта на политическия център в Европа може да налее вода в мелницата на двете крайни крила: на крайната левица, противник на каквото и да било орязване на социалните помощи и на трудовото законодателство, което според предприемачите безкрайно затруднява назначаването и уволняването на работната ръка, и на крайната десница, която би затръшнала вратата за имигранти, от чиято работна ръка Европа се нуждае.

"Събитията в Германия са изключително сериозни и ни напомнят за това, което става и в нашата страна", заяви бившият френски министър на висшето образование Франсоа Фийон.

"Фактически сме свидетели на истинска криза на доверието и в двете държави по отношение на институциите и на традиционно управляващите политически партии."

*По БТА