Изборите забавиха изпълнението на евроангажиментите ни

Г-н Боев, защо се оказа, че България изостава в изпълнението на поетите ангажименти към Европейския съюз в областта на земеделието и Брюксел ни предупреждава за това?

Това е напълно логично, тъй като 50 на сто от цялото законодателство на Европейския съюз, което България вече прилага, е в областта на земеделието и по-специално – на ветеринарната медицина. Така че, след като Министерството на земеделието и горите е поело най-много ангажименти от всички ведомства и всички затворени глави, нормално е в писмото от ЕК да има забележки за някои проблеми в земеделието.

България се е ангажирала да довърши изграждането на основни административни структури като Разплащателната и интервенционна агенция. Това е тежка и сложна задача, свързана както с материална база, така и с финансов ресурс с размер на 95 млн. лв., нужен за доокомплектоването на структурата и дейността ѝ през следващите три години. Става въпрос за назначението на над 700 експерти в различни области и владеещи поне два чужди езика, което няма как да стане за месец-два.

Кога планирате да приключите структурирането на Разплащателната агенция?

Одобреният от ЕК срок е 30 юни 2006 г. Дотогава трябва да сформират централата в София и 11 регионални звена на Разплащателната агенция. В нея ще постъпват и ще се разглеждат бизнеспланове и заявления за субсидиране на регистрираните земеделци, както и ще се извършват плащанията. Понеже много хора ме питат как после ще връщаме тези пари, държа да отбележа, че средствата са безвъзмездни. Отделно като подструктури към Разплащателната и интервенционна агенция ще останат да работят звената на сегашните държавни фондове “Земеделие” и “Тютюн”, които ще се влеят в новата структура.

В следващия шестмесечен период – до края на 2006 г., се очаква Разплащателната агенция да бъде акредитирана от ЕС. Забележката на ЕК е свързана със забавянето на основния план за дейността на Разплащателната агенция. България трябваше да стори това на 20 май, а внесохме документа в ЕК на 13 юни.

Какво предвижда този основен план?

В него има 42 позиции, свързани с назначаването и обучението на хората, които ще работят в Разплащателната агенция, закупуването на хардуер и софтуер, както и за изработването на самолетни снимки на цялата земеделска територия на България. За заснемането вече са предвидени 3.6 млн. лв. В момента се провеждат търгове за определяне на фирмата, която ще извърши въздушното заснемане на страната ни. Но това бе предшествано от консултации с пет ведомства за уточняване кои погранични територии може да се снимат, как да се подходи към урбанизираните територии, каква да бъде разделителната способност на снимковия материал, така че той да се използва и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне на кадастъра, за да се спестят средства и време.

През август самолет ще  започне да фотографира терените, тъй като този вид снимки могат да се правят само есен и пролет. Предвижда се до края на 2005 г. да се обхване 60-70 на сто от територията на страната, а при добро време целият проект може да се приключи и още тази година. При облаци сме си оставили вариант да продължим напролет. До месец след това тези снимки трябва да се дигитализират, защото те ще служат за основа на директните земеделски плащания.

Стана ли ясен вече размерът на подпомагането за минимална обработваема площ?

Още през първата година от присъединяването ни директните плащания ще са в размер на 400 млн. лв. За всеки декар българска земеделска земя ще се плаща субсидия. Все още е рано да се каже какъв ще е размерът ѝ, но опитът на новите страни членки и нашите разчети сочат, че тази сума ще е базово плащане от около 10-15 лв. за декар. Което е несравнимо повече от получаваните в момента плащания.

Затова всеки земеделски производител трябва да очертае в Областната земеделска служба своя терен  върху дигиталните снимки, за да се докаже по безспорен начин, че няма повторяемост на терените и за една и съща нива да се плаща два пъти субсидия.

Не се ли опасявате, че ще тръгнат съдебни спорове за собственост на един и същи терен?

Първо искам да отбележа, че субсидията не касае собствеността на земята. Европейският съюз плаща за нейното обработване. И в този смисъл хората, които не са сключили арендни договори за ползване на земята, могат да бъдат изправени пред опасността в момента, когато започват европлащанията, да се появи собственикът и да каже: Ти беше дотук!

Но е възможно и двама души да претендират за собственост на терена.

Такива случаи има доста и в момента. Възможно е дори двама арендатори, които обработват едно землище без договори, да имат спорове помежду си. И тук опираме до проблема с раздробеността на собствеността върху земята – към момента над 2 млн. са собствениците на парцели. Това прави доста тромаво арендуването, както и окрупняването и комасирането на обработваемите терени. Затова според мен трябва да има специална система за стимули за обработването на земята и съответно на санкции за пустеенето ѝ.

Как я виждате тази система?

Изразявайки лично мнение, без да ангажирам политическата сила, от чийто мандат съм заместник-министър и чийто кандидат-депутат съм сега (б. ред. – НДСВ), смятам, че всеки притежател на земя, който няма финансова възможност, знания или желание, да обработва собствеността си, трябва да има ангажимент да предостави терените си пред общинската земеделска служба за наемане от арендатори в землището. Защото в момента при много необработваеми ниви, стопаните, които работят своите терени, търпят икономически загуби и биха имали интерес да поемат тези земи и да печелят от тях. Собствениците на тези  терени също биха спечелили от дължимата им рента.

Не очаквате ли с идването на евросубсидиите да намалее пустеещата земя?

Огромен ресурс от 1.562 млрд. евро ще влезе в България за първите три години от присъединяването ни към ЕС. Това е нещо нечувано на фона на 1 млн. лв. преди десет години и сегашните 70 млн. лв. пряко за земеделците, които държавата отделя. Става въпрос за милиард лева годишно, които и администрацията, и селските стопани трябва да направят всичко възможно, за да усвоят. Защото ако България не използва предоставената ѝ сума, тя ще се върне в Европейския съюз и парите ще послужат за развитието на земеделието на другите страни от общността.

Тоест, нещата опират до подготвеността ни да кандидатстваме за тези средства.

Точно така. Затова и Министерството на земеделието и горите организира разяснителна кампания по структури и сред стопаните за начините да се усвояват средствата от Европа. Тук ще уточня, че не всички земеделски производители ще получат финансова помощ, а само онези, които отговарят на изискванията за минимална обработваема площ. Всяка от държавите в ЕС е избрала минимална площ между 3 и 10 декара, която се субсидира. Новите членки са избрали долната граница за подпомагане да е 10 декара, само Кипър е определил 3 дка.

Какъв вариант ще избере България?

Има една интересна схема, която се прилага от Унгария. Стопанствата, свързани с производството на основни селскостопански култури като пшеница, царевица, слънчоглед и др. технически култури, се подпомагат за 10 декара минимум. При отглеждането на интензивни култури, като зеленчуци, овошни насаждения, лозя, долният праг за субсидиране е 3 декара. Тази система спокойно може да се прилага и у нас и аз смятам, че тя е най-справедливата. България трябва да избере до 30 септември т.г. коя да е минималната площ за подпомагане. Ние съзнателно оставихме следващото правителство да реши кой от няколкото разработени от министерството варианта да се приложи. Нямаше да е редно 10 дни преди изборите да кажем: Това ще е минималната площ за България!

Субсидиите ще стигнат ли за всички стопани, отговарящи на изискванията за обработваема площ?

Искам да отбележа, че освен директните плащания за обработване на земята, от ЕС ни се отпускат средства и за развитие на селските региони. За тези пари обаче се кандидатства с проекти. 30 мерки са включени в това перо – за повишаване на конкурентоспособността, за по-доброто управление на земята, за разнообразяване на дейностите в селските региони като развитие на селски и културен туризъм, което да доведе до подобряване качеството на живот там. Има мерки за повишаване на квалификацията на земеделците, за окрупняване на производствата, за залесяване, както и за подобряване на инфраструктурата в селските общини. Това са все неща, които са извън прякото подпомагане на земеделието. 733 млн. евро са предвидени по тези мерки за първите три години от присъединяването ни.

Аз искам да посоча и още една друга възможност за подпомагане, от която могат да се възползват онези земеделски производители, които обработват под 3 декара.Те могат да бъдат финансирани по мярка за полупазарни стопанства. Тези, които покажат жизнеспособен бизнес план, ще могат да получават в периода 2007-2009 г. до 1000 евро годишно, за да развиват своето стопанство.  Това е доста привлекателно, като се има предвид, че обработващият например 100 декара земя при 10-15 лв./дка помощ ще получава през годината 1000-1500 лв., а за полупазарните стопанства – до 1000 евро. Изричното условие е бизнес планът да доказва устойчиво развитие на стопанството, защото пари за социално подпомагане на земеделците няма да има.

Държавата ще продължи ли да подпомага земеделците или това се поема изцяло от евробюджета?

България има право да извършва национални доплащания към парите от ЕС и да дава държавна помощ. Такива в момента са целевите програми за регионално развитие на Странджа Сакар, Родопи и Северозападна България. За тях се предвидиха капиталова субсидия от 20 на сто за всеки инвестиционен проект, за да стимулираме развитието на този изостанал регион. Освен това фонд “Земеделие” поема за своя сметка лихвата върху предоставения заем. Ние при всички положения ще продължим с изпълнението на такива национални програми, финансирани от нашия бюджет.

Към онези 200 млн. евро директни плащания, които страната ни ще получи през 2007 г., бюджетът има право да извърши доплащания в размер на 30 процента, така че общото плащане да стане 55 на сто от нивото на европейския фермер. Това означава, че можем още през първата година да предоставим максимум 398 млн. лв. Друг е въпросът дали държавата ни може да си позволи тази пълна вноска. Не всички държави членки на ЕС се възползват от тази опция. За България това е въпрос на икономическо решение, защото сме във валутен борд и трябва да се съобразяваме с това. Но ще се запази приблизително размерът на сегашното подпомагане от националния бюджет, което е в размер на около 200 млн. лв.

Защо се получи така, че имаше готовност да се създаде Интервенционна агенция преди влизането ни в ЕС, но тя не се структурира?

Относно възможностите за въвеждането на интервенирането на зърнения пазар съгласно европейския стандарт у нас има противоборство на нормативната уредба. Законът за подпомагане на земеделските производители урежда създаването на такава интервенционна агенция, но законът за съхранение на зърното посочва, че интервенцията на българския пазар се извършва от Държавния резерв. Ние не можахме да променим този чл. 7, посочващ изрично Държавния резерв като интервениращ орган на пазара. Промяната стигна до второ четене, но 15 минутки не достигнаха на парламента да гласува премахването на това законодателно противоборство.

Г-н Боев, друга от забележките на ЕК е свързана със забавянето на закона за ветеринарномедицинската дейност. Какво се случва с него?

Ох, много е комплицирано положението там, защото законът е свързан и с последици в други области. Първо, документът е много обемист – 460 члена. Самото му създаване бе изключително трудно, тъй като Европейският съюз променя много често ветеринарното си законодателство. Все пак ние внесохме документа миналата есен в Народното събрание, той мина на първо четене, но после наближиха изборите и на дневен ред дойдоха други важни закони, договорът за присъединяването ни към ЕС, евроконституцията. Прецени се, че вече липсва време парламентът да се занимава с този изключително сложен закон. Затова аз смятам, че следващото Народно събрание трябва да се заеме първо с този много важен документ.

Може ли да се счита, че в писмото си ЕК е очертала приоритетите на бъдещото управление в земеделското министерство?

Абсолютно. Но искам да изясня, че по отношение на граничния ветеринарен контрол България ще спази всички свои задължения. Там процедурите си вървят по план. Проектите се финансират по Програма ФАР. Сроковете за изграждането на трите пункта в Бургас, Варна и Калотина изтичат на 30 юни 2006 г. За тях в момента са в ход търгове и до 30 юли трябва да се избере изпълнител. До 30 октомври следващата година трябва да са готови Гюешево, Златарево и Брегово. За тях също вървят процедури по избор на строител, което трябва да стане до 15 октомври. На летище София ветеринарния пункт трябва да изградим с наши пари. Европейската комисия просто е била притеснена, че към момента тези пунктове липсват, а от 1 януари 2007 г. България става външна граница на ЕС. Заложените срокове обаче категорично ще бъдат спазени.

А относно забележките в сектора “мляко” и “вино”?

Там  също сме в график. По план върви регистрацията на млекопроизводителите, която трябва да приключи до края на 2005 г., за да могат след това да се определят квотите за мляко. В процес на изграждане е и лозарският кадастър, който е подготвен на 28 процента. До края на годината се очаква той да се изработи на 40 процента. Оставили сме другите 60 процента за догодина, тъй като има договорени 1.6 млн. евро по Програма ФАР за осъществяване на тази дейност.

Г-н Боев, какво сочи практиката на последните десет присъединили се държави към ЕС – те получавали ли са такива забележки в областта на земеделието?

Да, те също са търпели критики по създаването на съответните структури и по изпълнението на поетите ангажименти. Не бива да се драматизира, много от нещата вече са свършени, изпълнението на ангажиментите ни общо взето се движи в сроковете, договорени с ЕК.