Изборната власт и дезинформацията - каква е дилемата пред социалните мрежи?

Изборната власт и дезинформацията - каква е дилемата пред социалните мрежи?

Не всички са равни пред закона на Фейсбук - социалните мрежи са повели борба с дезинформацията по всички фронтове, освен в случая с политиците, които все така могат да си говорят на практика каквото си искат. Ето повод за подновяване на дискусията трябва ли интернет платформите да носят отговорност за подвеждащо или лъжливо съдържание.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, прочут с противоречиви изявления, олицетворява всички аспекти на тази дискусия.

След серия опити за манипулиране на общественото мнение чрез социалните мрежи Фейсбук започна да проверява съмнителната информация (чрез процес, наречен fact-checking - проверка на фактите) в стремеж да възстанови доверието както на широката публика, така и на властите.

Тази бдителност обаче няма да засегне политиците, защото социалната мрежа с 2,7 милиарда потребители не иска да играе ролята на "арбитър в политическите дебати", обясни през септември Ник Клег, директор по глобалните въпроси на американския гигант.

Съответно изявленията на политиците ще бъдат разглеждани "като информационно съдържание, което по принцип трябва да може да бъде видяно и чуто", добави бившият вицепремиер на Обединеното кралство.

Аргументите на мрежите впрочем не впечатляват мнозина политици на изборни длъжности, особено имайки предвид неспирните усилия на Тръмп да разпространява конспиративни теории и невярна информация.

"Обезпокоителен компромис"

Джо Байдън, кандидат на демократите за Белия дом, разкритикува в сряда Фейсбук заради отказ да свали реклама на президента, съдържаща невярна информация за съперника му.

В обявата се твърди, че преди време - като вицепрезидент на Барак Обама, Джо Байдън "обещал един милиард долара на Украйна, ако тя уволни прокурора, разследващ фирмата на неговия син".

Друга кандидатка, сенаторката Камала Харис, настоя Туитър да блокира президента, защото Тръмп нарушава правилата на платформата, като обвинява своите критици в "измяна", предупреждавайки, че всеки опит да бъде свален от поста ще представлява "държавен преврат".

Исканията на кандидатите ясно очертават дилемата пред социалните мрежи в стремежа им да запазят свободата на словото и публичните дебати, но същевременно да се борят с езика на омразата, неуместното или оскърбително поведение, както и с дезинформационните кампании.

Туитър и ЮТюб също правят изключения, сходни с практиката на Фейсбук.

"Този компромис е доста обезпокоителен, защото подканя политическите играчи да говорят каквото им изнася, независимо дали е вярно или не", коментира Пол Барет, зам.-директор на Центъра за бизнес и човешки права "Стърн" към Нюйоркския университет и автор на доклад, озаглавен "Дезинформацията и изборите през 2020 г."

Документът показва, че повечето фалшиви или умишлено подвеждащи новини, споделени в платформите, не идват от Русия или други чуждестранни източници, а от САЩ. Което прави по-трудна задачата на модераторите.

"То си е главоблъсканица, лесен отговор няма", признава преподавателят.

Импийчмънт

Процедурата за импийчмънт срещу Доналд Тръмп, задействана от демократите, внесе още повече напрежение в отношенията с платформите.

Според групировката "Фрий прес" ("Свободна преса") в този контекст политиката на двоен стандарт, водена от Фейсбук, отваря огромна пролука за президента, който харчи за реклама на тази платформа повече от всички други политици.

Сенаторката Елизабет Уорън, кандидатка на демократите за висшия пост, обвини Фейсбук, че се поддава на натиск от Белия дом.

"Тръмп и Зукърбърг (шефът на калифорнийската компания) са имали среща преди две седмици. За какво са разговаряли?", попита тя в Туитър. "Сега Фейсбук е съгласен да разпространява реклами, съдържащи доказани лъжи."

Мрежата заяви, че не е променила позициите си.

"Подходът ни се корени във фундаменталната вяра на Фейсбук в свободата на словото, в спазването на демократичните процедури и вярата, че в зрелите демокрации, където печатът е свободен, политическите изказвания и без това са сред анализираните възможно най-подробно", изтъкна Кейти Харбат, директор за политическите програми във Фейсбук.

Но "невярната информация, идваща от политически лидери, е далеч по-въздействаща, отколкото ако идваше от фалшив акаунт или робот", отбелязва Самюъл Ули, преподавател в Тексаския университет, където е изследвал опитите за манипулации по време на избирателната кампания в САЩ от 2016 г.

"Социалните мрежи сами си създадоха този проблем, взимайки решения с цел мащабно разрастване", уточнява той. "Затова смятам, че те са длъжни да използват огромните си ресурси, за да решат уравнението чрез своите технологии и работна сила", добави той.

По БТА

Още от Свят