Изгубеният рай. Поуките от атентата на остров Бали

Бомбите, които вероятно са отнели повече от 180 човешки живота в курорт на остров Бали, показват, че дори и най-идиличните места са уязвими за най-жестоки терористични

акции. Бали дълго време бе смятан за рай за младите туристи от цял свят и за остров, незасегнат като цяло от фракционния конфликт, разтърсващ по-голямата част от индонезийския архипелаг. Тази репутация на Бали бе разрушена от екстремистите

- каквито и да са техните идеи и каузи - които не зачитат святостта на човешкия живот и са твърдо решени да предизвикат сблъсък между източната и западната цивилизация. Тези техни мотиви трябва да се имат предвид, когато се обмисля отговорът на този терористичен акт, чийто жертви станаха невинни туристи и отрудени индонезийцзи.

Отговорът на индонезийското правителство на терористичната заплаха бе абсолютно незадоволителен. Индонезия пренебрегна предупрежденията, идващи от Вашингтон, както и много важните предупреждения от правителствата на Малайзия и Сингапур. Сега Индонезия си дава сметка каква е цената на тази слабохарактерност. Приходите от туризма ще пострадат, местните авиолинии ще бъдат изправени на ръба на банкрута, а чуждите инвестиции със сигурност ще потърсят по-безопасни места. Индонезийското правителство не само подведе туристите, убити в събота вечер, но опропасти и тежкия труд на индонезийците за възстановяване на тяхната и без това разклатена икономика.

Кръвопролитието в Бали още веднъж напомня за опасенията на Запада, че Индонезия, най-многобройната мюсюлманска държава в света, се е превърнала в убежище за терористи. Тези опасенията придобиха съвсем ясни очертания през лятото, след като през юни в Индонезия бе арестуван кувейтецът Омар ал Фарук. След като бе депортиран в американска въздушна база в Афганистан, Ал Фарук призна пред американски правителствени служители, че е бил висш представител на Ал Каида в района. От разкритията му стана ясно, че има връзка между противоречевия индонезийски духовен лидер Абу Бакар Башир и екстремистката мрежа от Югоизточна Азия, наречена Джамия ал Исламия, и Ал Каида.

Азиатските съседи на Индонезия бързо започнаха кампания срещу Джамия ал Исламия. Сингапур задържа десетки заподозрени нейни активисти. Американските въоръжени сили помагат на филипинската армия да се бори с отрядите на мюсюлманската организация Абу Саяф, която според американската администрация също е свързана с Ал Каида. Но Индонезия предпочете да изчака, донякъде заради това, че Джамия ал Исламия е повече от толерирана от някои висши членове на правителството, както и от опасения, че с действията си ще отблъсне умерените кръгове в страна с голямо мюсюлманско мнозинство. Индонезия все още е подозрително настроена към Вашингтон, макар че през последните няколко години правителствата на двете страни се опитаха да възстановят мостовете, изгорени през 60-те.

Едва през последните няколко седмици - след като станаха известни разкритията на Ал Фарук - индонезийски и американски служители малко по малко започнаха да действат заедно срещу тероризма. След като месеци наред официално отричаше този факт, индонезийското правителство заяви, че Ал Каида може би има ограничена своя мрежа в страната. Създаден бе съвет за национална сигурност с пълномощия да получава разузнавателна информация и да издава заповеди за арести. Трагичното е, че тези тъй необходими мерки бяха взети прекалено късно, та да се предотврати атентатът от събота. Само преди няколко дни американският посланик в Джакарта Ралф Бойс предупреди Индонезия, че ако не бъде обърнато по-сериозно внимание на безпокойството му за сигурността, той ще отпрати част от екипа на посолството. През септември посланик Бойс затвори за шест дни посолството заради "достоверна и конкретна" заплаха, свързана с Ал Каида.

Не е толкова важно коя точно е екстремистката групировка, отговорна за взрива на остров Бали. По-важното е , че трябва да се проявява повишена бдителност към произволните и жестоки терористични актове - както в Азия, така и в останалия свят. Това, че тяхна мишена са станали млади хора и че бяха убити много невинни индонезийци, е грубо напомняне, че извършителите му са коравосърдечни в своята бруталност без граници.

По БТА