Изненада ме реанимирането на стари лобистки схеми около сделката

Обществото или във всеки случай една по икономико и политико активна част от него очевидно проявява и прояви засилен интерес към тази сделка. Дори мен, свикнал съм на много неща, доста ме изненада този ажиотаж около нея. Това реанимиране на стари, отдавна проработвани лобистки схеми, едва ли не коалиране на едни или други икономически и политически, синдикални и всякакви други сили в лагери с лобистка природа, този нездрав интерес в нашия елит винаги, когато настъпва продажба на нещо много значимо, ми навява тъжни мисли защо точно тогава, защо точно в тези случаи. Сякаш приватизацията е сделка, в която трябва да печели елитът, а не обществото като цяло. И мен ме смутиха много активните опити на синдикатите да влияят в този процес, и то във финалната му фаза. Няма нищо нередно всички заинтересовани социални и политически, и икономически играчи да участват в дебат, когато се работят критериите и тяхната относителна тежест за оценка на офертите, но не беше редно, след като са оповестени публично едни критерии, след това да се търсят опити те да се ревизират.

Имаше много нездрав шум, което ме кара да мисля, че явно приватизацията на "Булгартабак" е нещо повече от нормална икономическа операция за общества в преход. Явно много повече са пряко заинтересованите едва ли не икономически групи в нашия нов политико-икономически елит и това обяснява нездравата атмосфера. Аз не мисля обаче, че зад този шум като свръхзадача стои някакъв опит да се атакува правителството. Не е това смисълът. Това все пак е нещо твърде чисто политическо упражнение, ако беше вярно. Борбата е по-скоро за комисиони, борбата е по-скоро за консултантски услуги, за достъп до влияние, за достъп до ресурси. Това са типичните модуси на политическото дилърство, които не мисля, че са здравословни в нашата и без това недостатъчно цивилизована демокрация.

Смятате ли, че действително има някаква промяна покрай тази сделка и покрай поредното установяване на това, за което вие говорихте - икономически интереси, лобистки номера? Дали има някакво отношение на хората към управлението или задълбочаване на някакви тенденции в това отношение?

Хората са дълбоко извън този ажиотаж. Цялото това брожение, моята преценка, е брожение сред елита. Това оживление е сред тези, които са от безкрайно дългите шведски маси на българската приватизация. В този тип сделки почти не става дума за съдбата и проблемите на хората. Разбира се, има една немалка част от българското общество, която свързва своето всекидневие, своето битие, своя поминък с тютюнопроизводството, но това изобщо не беше мотивът във всичките тези батални сцени.

Така че аз не очаквам нещо значимо да се промени на страна на общественото съзнание, стига, разбира се, ако в близко бъдеще не излязат някакви особени факти по самата логика и технология на приватизацията. Но всичко това, ако е впечатлило някого, по-скоро е задълбочило отчуждението между елит и граждани в България. Това е моето усещане от дистанция.

Интервюто е излъчено по БНР